Нифрон се въздига

Амилия продължи по пътя си, заобикаляйки мъжете в кожени престилки, промуши се покрай трима в роби, хванали метрите си като жезли и разгорещено спорещи над огромни проснати върху маса пергаменти.

Тронната зала, която също показваше признаци на обновление, бе почти завършена. Тук имаше само неколцина работници. Мраморният под блестеше, както и огромните поддържащи тавана колони. Край вътрешната стена се издигаше подиумът, увенчан с императорския трон. Последният бе оформен като гигантска хищна птица. Крилете, разперени в огромен кръг пера, съставяха облегалката. Амилия се отправи към административните кабинети.

— Какво искате? — обърна се към нея чиновникът. Никога не го бе харесвала. Имаше плъше лице: малки очички, едри предни зъби и останки от черна коса върху оплешивяващото си теме. Дребосъкът се бе разположил зад огромно бюро. Пръстите му бяха почернели от мастило.

— Тук съм да видя регент Салдур — отвърна тя. — Той ме очаква.

— Нагоре по стълбите, четвъртия етаж — рече и заби поглед в пергаментите, за да покаже, че е приключил.

На втория етаж стените бяха измазани с хоросан.

На третия я посрещна облицовка.

Също облицован, четвъртият можеше да се похвали с изящна дърворезба. Фенерите се превърнаха в елегантни полилеи, дълъг червен килим се простираше по протежението на коридора. Осъзна колко не на място бе изглеждал Салдур при посещението си в кухнята. Хвърли поглед към мръсната си рокля и осъзна иронията.

Вратата бе отворена; регент Салдур стоеше пред арката на прозорец, съставен от три от най-големите стъкла, нявга виждани от Амилия. От градината долитаха птичи песни, а регентът четеше някакъв пергамент, вдигнат към светлината.

— Закъсня — рече той, без да поглежда.

— Съжалявам. Не знаех как да дойда дотук.

— Нещо, което трябва да разбереш: не се интересувам от оправдания или извинения. Очаквам единствено резултати. Когато ти кажа да направиш нещо, очаквам то да бъде свършено точно както съм наредил. Не по-рано, не по-късно, не по различен начин. Разбра ли?

— Да, Ваша милост — беше й значително по-горещо в сравнение с мигове по-рано.

Регентът отиде до бюрото си и положи пергамента. Събра връхчетата на пръстите си и ги потупа едно в друго, изучавайки я.

— Как ти беше името?

— Амилия от Тарин дол.

— Амилия — красиво име. Амилия, ти ме впечатли. Това не е лесно постижение. Назначих пет различни жени на длъжността имперска секретарка — дами с благородно потекло. Ти си първата, успяла да постигне напредък с Нейно Високопреосвещенство. И също така ме изправи пред необикновен проблем. Не може момиче от миялната да бъде личен асистент на императрицата, как би изглеждало това?

Той седна зад бюрото си, оправяйки гънките на робата.

— Възможно е императрицата да бе умряла, ако не беше сторения от теб еквивалент на магия. Заслужаваш награда. Давам ти дипломатическия ранг на баронеса. От този момент ще бъдеш лейди Амилия.

Регентът потопи перо в мастилницата и се подписа.

— Дай това на чиновника и той ще се погрижи да получиш необходимия материал за по-добр… За рокля.

Амилия се взираше в него, в невъзможност да помръдне, едва дишайки, не желаейки да наруши момента. Намираше се на гребена на вълна от късмет и се страхуваше, че и най-малкото движение ще я повали във водата. В крайна сметка той не я наказваше. За другото щеше да мисли после.

— Нищо ли няма да кажеш?

Амилия се поколеба:

— Би ли могла императрицата също да получи нова рокля?

— Сега вече си лейди Амилия, секретарка на императрица Модина Новронска. Можеш да предприемаш каквито мерки смяташ за необходими за благоденствието на императрицата.

— Мога ли да я извеждам на разходка?

— Не — рече рязко Салдур. Сетне по-меко добави: — както знаем, Модина не е все още здрава. Лично аз се страхувам, че може би никога няма да се възстанови. Ала е наложително нейните поданици да вярват, че имат силен водител. От нейно име аз и Етелред вършим прекрасни неща за хората ей там — той посочи през прозореца. — Ала не можем да се надяваме на успех, ако те открият, че обичната им императрица не е с всичкия си. Трудно дело ни е възложил Новрон, да построим по-добър свят, криейки недъзите на императрицата, което ни отвежда до твоята задача.

Амилия премигна.

— Въпреки моите усилия се прокрадват слухове, че императрицата не е добре. Тъй като народът не я е виждал, някои започват да твърдят, че тя не съществува. Трябва да успокоим страховете им. Твоята задача ще бъде да подготвиш Модина да изнесе реч от парадния балкон след три дни.

— Какво?

— Не се притеснявай, става дума само за три изречения — той вдигна пергамента, който бе чел, и й го подаде. — Не би трябвало да те затрудни особено. Успя да я накараш да каже една дума. Нека сега произнесе още няколко. Накарай я да запомни думите и да ги изрича, както подобава на императрица.

— Но аз…

— Помни какво казах за извиненията. Сега си част от аристокрацията, привилегирована персона с власт. С това идват и отговорности. Сега върви. Имам и друга работа.

Вземайки пергамента, тя се обърна и закрачи към вратата.