Нифрон се въздига

— Смъртта ми няма да промени истината, че вицекрал Андроус е истинският предател, отговорник за смъртта на крал Урит и кралското семейство! — успя да изкрещи той, преди първият удар да заглуши думите му. Не извика, ала стисна зъби и само изръмжаваше приглушено, докато възлите превръщаха гърба му в кървава каша. Той също висеше безжизнен след последния удар, ала всички можеха да видят, че диша. Лекарят съобщи това на писаря, който усърдно отбеляза.

— Тези хора не са сторили нищо — рече Ариста, докато тълпата започваше да се разотива.

— Точно вие трябва да знаете, че въпросът не е в това — отвърна Ройс.

Ариста се извъртя. Отвори уста, поколеба се и я затвори.

— Олрик нареди дванадесет души да бъдат публично бити с камшик за подклаждане на бунт, когато църквата бе изгонена от Меленгар — напомни й той. — Колко от тях бяха действително виновни?

— Убедена съм, че това е било наложително за запазването на реда.

— Вицекралят ще каже същото.

— Това е различно. Майки не са били бити пред очите на децата си, нито жени бити до смърт пред погледа на тълпата.

— Права сте — рече Ройс. — Само бащи, съпрузи и синове бити до кръв, белязани за цял живот. Приемам грешката си. Състраданието на Меленгар е удивително.

Ариста го прониза с поглед, но не каза нищо. Колкото и да не й се искаше, колкото и да го мразеше заради изтъкването, осъзнаваше, че Ройс е прав.

— Не се корете — каза крадецът. — Силните контролират слабите. Богатите експлоатират бедните. Така е било и така ще бъде. Просто благодарете на Марибор, че сте се родили богата и силна.

— Но това не е правилно — каза тя, поклащайки глава.

— Това пък какво общо има — с каквото и да било? Правилно ли е, че вятърът духа или че сезоните се променят? Такъв е светът. Ако Олрик не е наредил онези хора да бъдат бити, те може би са щели да успеят с бунта си. Тогава вие с него може би щяхте да бъдете пребити до смърт от ликуващи тълпи, които щяха да бъдат силните, а слабите щяхте да сте вие.

— Наистина ли си толкова безразличен? — попита тя.

— Обичам да гледам на това като на практичност. Престоят в Ратибор има тенденцията да прави хората такива — той хвърли съчувствен поглед към Ейдриън, който се бе умълчал след излизането от църквата. — Състраданието не вирее по улиците на Ратибор. Нито сега, нито преди четиридесет години.

— Ройс… — започна Ейдриън, сетне въздъхна. — Ще ида да се поразходя. Ще се видим в бърлогата.

— Добре ли си? — попита го принцесата.

— Да — рече неубедително той и се смеси с тълпата.

— Съжалявам го — рече тя.

— Нещата не можеха да се развият по по-добър начин. Ейдриън трябва да разбере истинската същност на света и да надживее детинските си идеали. Виждате ли Емъри? Той е идеалист. Ето това се случва с идеалистите, с всеки един от тях. Особено онези, имали нещастието да бъдат родени в Ратибор.

— Но той би могъл да промени съдбата на града — каза Ариста.

— Не, само щеше да промени управляващите. Съдбата щеше да си остане същата. Властта се издига до върха като крем и властва над слабите с жестокост, прикрита като — и често смятана за — доброжелателност. Такива са хората, няма друга възможност. Това е нещо нормално, като времето. И двете не могат да бъдат контролирани.

Ариста се замисли за миг, хвърляйки поглед към небето. Сетне каза уверено:

— Не бих била толкова сигурна.

Глава 12 Да повикаш дъжда

Завърналият се в плъшето свърталище Ейдриън моментално разбра за надвисналите проблеми. Кварц се бе върнала, Ариста стоеше в средата на стаята, упорито скръстила ръце, с непреклонна физиономия. Останалите я наблюдаваха развеселено, а Ройс кръстосваше стаята с вбесен вид.

— Слава на Марибор, върна се! — каза Ройс. — Тя ще ме влуди!

— Какво става?

— Ще завладеем града — обяви Ариста.

Ейдриън повдигна вежда:

— Какво стана със срещата?

— Няма да се състои — отвърна Кварц. — Гаунт е изчезнал.

— Изчезнал?

— Това е официалната версия — разясни Ройс. — По-скоро е мъртъв или заловен. Убеден съм, че зад това стои Мерик. Типично за него е. Предотврати срещата ни с Гаунт и използва този предлог като примамка. Дигън е отишъл да се срещне с Ариста и е попаднал в капан по същия начин. Принцесата се измъкна от своя, ала Гаунт явно не е имал такъв късмет. Сега националистите обвиняват Нейно Височество и Меленгар, убедени, че тя е отговорна. Не успяха да заловят принцесата, но съюз няма да има. Определено е Мерик.

— И точно заради това трябва да докажем обратното на националистите — обясни Ариста, докато Ройс поклащаше глава. Принцесата се обърна към Ейдриън. — Ако завладеем града и им го предадем, ще си върнем доверието им и те ще се съгласят да се съюзим. Когато пое работата, си запазих правото да променям целите. В момента точно това правя.