Никол

— Да, това е вече честен облог — засмя се Клей и намигна благодарно на Травис, защото той бе предизвикал облога. За него нямаше съмнение кой ще спечели баса.

— А какво ще получа аз, ако конят не спечели? — извиси глас и Никол.

— Ами… тогава аз ще ти нося закуска в леглото — каза Клей със самодоволна усмивка, а мъжете около него прихнаха развеселени.

— Бих предпочела нова зимна наметка — отвърна Никол хладно, обърна се и тръгна към пистата. — Наметка от червена вълна — доба ви тя през рамо.

Жените около нея се разкискаха, а Елън попита дали наистина е сигурна, че не се е родила американка.

Конят на Клей изостана с три дължини и върху собственика му се изля порой от закачки. Питаха го дали не е по-добре да повери на Никол да се разпорежда с конюшнята, а и с подбора на сортовете тютюн, които отглежда.

Запътиха се към къщата, все още коментирайки весело кой спечелил, кой загубил и защо. Една хубавка млада жена се бе обзаложи ла, че ако загуби, цял месец ще лъска ботушите на мъжа си.

— Да, ама не се разбрахме от коя страна да ги лъскам — заливаше се от смях тя. — Той ще е единственият мъж във Вирджиния, чиито чорапи ще се оглеждат в лъснатите му като огледало ботуши откъм вътрешната страна.

Никол погледна към отрупаните маси и чак сега усети колко е гладна. Чиниите от печена глина, натрупани на една от масите, бяха огромни, приличаха по-скоро на подноси, отколкото на чинии. Никол си взе по мъничко от всички блюда.

— Смяташ ли, че можеш да изядеш всичко това? — подразни я Клей.

— О, сигурно ще трябва да си досипя — засмя се Никол. — Къде да седна?

— До мене, ако имаш само мъничко търпение. — Той също си напълни една чиния с връх, след това хвана Никол под ръка и я поведе към един голям дъб. Засмяна прислужница разнасяше големи канчета с пунш и ги нареждаше направо на земята.

Клей седна на тревата е чиния в скута и започна да яде. Вдигна въпросително очи към Никол, която все още стоеше права, с чиния в ръка.

— Сбърках ли нещо?

— Ще си назеленя роклята — каза тя.

— Добре, чакай малко! Дай ми чинията си — Клей остави своята до себе си. След това сложи и нейната чиния на тревата, хвана Никол за ръка и я придърпа на скута си.

— Клей! — извика тя и понечи да се надигне, но той най-безцеремонно я прихвана с крака. — Клей, моля ти се! Тук сме на обществено място.

— И какво от това? — Той захапа с устни меката част на ухото й. — Хората да си ядат и да не гледат много-много какво правят другите.

— Пил ли си? — попита тя подозрително и отдръпна главата си.

— Ау-у! Говориш като истинска съпруга. Да, точно така, пийнал съм. А знаеш ли какво ти е лошото на тебе? — Той не изчака отговор. — Лошото ти е, че си трезва. Знаеш ли, че си най-чаровното създание на света като пийнеш малко? — Той я целуна по нослето и се пресегна да вземе чаша с пунш. — Ето, изпий това!

— Не! Не искам да се напия! — каза Никол решително.

— Виж сега какво ще направя: слагам я до устните ти и ако не пиеш, ще съсипя роклята ти.

Никол реши да пренебрегне този ултиматум, ала той я гледаше така дяволито и страховито, а тя беше толкова жадна. Пуншът с ром беше чудесен. Тук правеха пунша от три вида ром и четири различни плодови сока. Бе леден — късчетата лед още потракваха в чашата. Главата й моментално се замая и тя пое дълбоко въздух, усети как изведнъж цялата й нервност се изпари.

— Сега по-добре ли е?

Тя го погледна изпод гъстите си мигли и погали нежно с един пръст скулите му.

— Ти си най-хубавият мъж на това парти — каза тя замечтано.

— По-красив от Стивън Шоу?

— Да не би да говориш за русия мъж с трапчинка на брадичката? — Клей изкриви лице:

— Не така! Трябваше да ми отговориш, че нямаш представа за кого говоря. — Той й връчи обратно чинията. — Хапни нещо! Кой би повярвал, че една французойка може да се напие от глътка ром!

Тя опря глава на рамото му и прилепи устни върху топлата му кожа.

— Така. Сега стой мирно — каза той строго и сложи парченце царевичен хляб в устата й. — Нали каза, че си гладна? — От начина, по който го изгледа, му стана горещо и той неволно размърда крака. — Яж! — повтори той строго.

Никол неохотно насочи вниманието си към яденето, беше й приятно да седи в скута му.

— Приятелите ти ми харесват — каза тя с пълна уста. — Ще има ли и следобед конни състезания?

— Не — каза Клей. — И конете, и жокеите имат нужда от почивка. Обикновено гостите играят следобедкарти, шах или табла. Други пък се отправят на пътешествие, търсейки стаите си в този лабиринт, който Елън настоятелно нарича къща.

Никол продължи да яде известно време мълчаливо. След това вдигна очи към него.

— А ние?

Клей се усмихна така, че едното ъгълче на устните му се поизкриви.

— Мисля, че първо трябва да ти дам още няколко глътки ром и след това аз ще те питам.

Никол остана загледана в него, докато посягаше към чашата е пунш. След като отпи голяма глътка, тя сложи чашата на земята.

— Мисля, че аз… Май имам нужда да подремна. — И тя се прозя чак мъчително.

Клей свали жакета и го постла на тревата до себе си. След това я вдиша от коленете си и я остави да седне там. Целуна леко ъгълчето на устата й.