Никол

— Те ли да ме намразят? — Той изведнъж стана сериозен и я притегли към себе си. — Виж какво, съществуваме само ние двамата, ти и аз. Имаме само себе си. Обещай ми, че никога няма да ме намразиш!

— О, Клей — изпъшка тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не исках да кажа това. Как бих могла да те мразя, след като толкова много те обичам?!

— И аз те обичам — каза той и я поотпусна вее пак, за да може да диша. — Ще ни трябват поне три дни, за да подготвим всичко за сватбата. Съгласна ли си?

Тя се засмя във врата му.

— Как можеш изобщо да питаш дали съм съгласна за нещо, което желая с цялото си сърце? Да, Клей, ще се омъжа за тебе. Ще се омъжвам за тебе всеки ден, ако желаеш.

Той пак се впусна да целува тялото й, като че го мъчеше неутолим глад.

Виеше й се свят. Искаше й се тази нощ да продължи вечно. Тя и Клей… Може би вече няма да води живота от последните месеци — тя в една къща, Клей в друга… Ако могат да се венчаят съвсем официално пред всички, преди да са се върнали в плантацията… Толкова хубаво би било! Ще имат свидетели… Нали Клей така каза… Ще могат да се закълнат, че Клей обича само нея, че иска само нея…

В главата и изплува името на Бианка, но целувките на Клей ставаха все по-томителни и бързо заличиха това име от главата й.

Три дни… Така каза той. Колко много неща могат да се случат за три дни.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато се събуди на следващата сутрин, Никол не можеше да по вярва на онова, което се бе случило през нощта. Бе прекалено хубаво, за да е вярно. Лежеше сама в спалнята. Слънцето грееше ярко през прозореца. Дочу възбудени гласове под прозореца и се усмихна. Надбягванията продължаваха и днес. Тя скочи от леглото, приготви набързо тоалета си и облече семпла рокля от муселин с цвят на карамел.

Трябваха и немного минути, за да намери пътя за навън, където бе сервирана закуската. Точно дояждаше бърканите си яйца, когато изведнъж долови, че всички около нея са замлъкнали. Секнаха и последните разговори. Тя се огледа стреснато, стана и впери, както всички останали, поглед към пристана.

Сърцето й спря. Уесли и Бианка идваха по пътеката насам. Бианка! Беше се чувствала спокойна и сигурна на това място, далеч от Бианка. Светът около нея се срина.

Бианка крачеше уверено към насъбралите се около масите гости Бе в рокля от сатен с цвят на ружи, избродирана по целия подгъв гирлянди от черни цветя. Широка дантела украсяваше деколтето и високата талия. Лъскавият атлаз покриваше едва наполовина едрия й бюст. Носеше слънчобран от същата коприна.

Докато наблюдаваше как се приближават, Никол изведнъж се запита защо присъстващите са така притихнали. За себе си знаеше, че е поразена от идването на Бланка, но защо то се бе отразило и на останалите, които изобщо не знаят коя е?! Тя погледна към хората и видя изумлението, изписано по всички лица.

— Бет! — чу тя да повтарят. — Господи, Бет!

— Уесли! — извика Елън през поляната. — Как ни изплаши! — Тя хукна срещу новодошлите. — Добре дошли! — каза тя и протегна ръка на дамата.

Никол все още не можеше да помръдне, въпреки че двамата нови гости дойдоха до съседната маса. Сега Уесли се отдалечи от Бианка, която точно си вземаше чиния. Жените бързо я наобиколиха.

— Здравей! — каза Уесли на Никол. — Как ти се струват нашите увеселения?

Когато Никол вдигна поглед към него, очите й бяха плувнали в сълзи.

„Защо? Защо я е довел? Дали не я мрази за нещо и иска да я раздели с Клей?…“

— Никол — каза Уесли и сложи ръка на рамото й. — Имай ми вяра! Моля те!

Тя намери сили само да кимне. Елън изникна зад Уес.

— Къде я намери? Как е възможна такава прилика! — И добави по-тахо: — Клей видя ли я?

Уесли се усмихна.

— Видя я. — Той подаде ръка на Никол. — Може ли да те придружа до пистата?

Тя мълчаливо го хвана под ръка.

— Какво знаеш за Бет? — попита Уесли, когато се отдалечиха от другите.

— Само това, че е претърпяла смъртна злополука заедно с брата на Клей — отвърна Никол. Тя изведнъж спря. — Бианка прилича на Бет, нали?

— За всекиго първоначално това е истински шок. Когато седи и си мълчи, тя е същинска Бет, не можеш да ги различиш! Но отвори ли си устата, от това впечатление не остава и следа.

— Значи Клей… — започна тя.

— Не зная. Не мога да говоря вместо него. Зная само, че в първия момент и аз помислих, че е Бет. А зная, че Клей… я е харесал заради приликата. Не би могло и да е другояче, защото тя… Защото в никакъв случай не бих казал, че е жена, която можеш да наречеш приятна. — Той се ухили. — Заради нея ние с Клей се посдърпахме, въпрос на мнение, нали разбираш. — Той поразмести долната си челюст, като че имаше да оправя нещо. — Аз просто реших, че ще му е от полза да ви види една до друга.

Никол разбра, че Уесли е искал да й помогне. Но нали самата тя бе наблюдавала с какви очи гледа Клей Бианка, как я боготвори… Не знаеше дали би имала сили да го види отново как гледа някоя жена с такива очи…

— Как минаха надбягванията вчера? Клей успя ли да надвие Травис? Надявам се, че е успял!