Нощна сянка

Новопристигналият не беше едър или физически заплашителен — но бе вампир, с тъмносини очи на дълго бледо лице под тъмна коса. Имаше нещо властно в начина, по който ме погледна. Инстинктивно се дръпнах от него.

— Не е ваша работа, хер Фукс — рязко каза Авраам.

— Хайде да се държим прилично, Аврааме. — Рави Льов насочи вниманието си към вампира. — Хер Фукс, това е фрау Ройдън. Дойде от Мала Страна да посети еврейския квартал.

Вампирът впи поглед в мен и ноздрите му се разшириха, също като на Матю, когато надушваше нова миризма. Клепачите му бавно се затвориха. Отстъпих още крачка назад.

— Защо сте тук, хер Фукс? Казах, че ще се видим пред синагогата. — Авраам беше видимо уплашен.

— Закъсня. — Сините очи на хер Фукс рязко се отвориха и той ми се усмихна. — Но след като вече научих защо си се забавил, нямам нищо против.

— Хер Фукс ни гостува от Полша, откъдето се познават с Авраам — довърши представянето рави Льов.

Някой отвън извика приветствие.

— А ето го и хер Майзел — каза Авраам. В гласа му се долавяше облекчение.

Аз също си отдъхнах.

Хер Майзел, създателят на павираните улици и изпълнител на имперски военни бюджети, демонстрираше състоятелността си с безупречно ушит вълнен костюм, поръбено с кожа кепе и яркожълтия кръг, който оповестяваше, че е евреин. Пръстенът беше закрепен за кепето със златна нишка и приличаше повече на емблема на благородник, отколкото на клеймо, че е различен.

— Ето къде сте били, хер Фукс. — Хер Майзел подаде кесия на вампира. — Нося ви накита. — Майзел се поклони на рави Льов и на мен. — Фрау Ройдън.

Вампирът отвори кесията и извади тежка верижка и медальон. Не успях да го разгледам добре, но ясно видях червения и зеления емайл. Вампирът оголи зъби.

— Благодаря, хер Майзел. — Фукс вдигна накита и цветовете му уловиха светлината. — Верижката олицетворява клетвата ми да избивам дракони, където и да се намират. Липсваше ми. Напоследък градът се напълни с опасни създания.

Хер Майзел изсумтя.

— Не са повече от обичайното. И ви съветвам да оставите градската политика на мира, хер Фукс. Ще е по-добре за всички ни, ако го направите. Готова ли сте да се срещнете със съпруга си, фрау Ройдън? Той не е от най-търпеливите.

— Хер Майзел ще дойде с вас до Унгелта — каза рави Льов. Изгледа продължително вампира. — Изпрати Даяна, Аврааме. А вие, хер Фукс, останете с мен да ми разкажете за Полша.

— Благодаря, рави Льов — усмихнах се направих реверанс за сбогуване.

— За мен беше удоволствие, фрау Ройдън. — Рави Льов замълча за момент. — И няма да е зле да помислите върху онова, което казах по-рано. Никой от нас не може да се крие вечно.

— Да. — Искаше ми се да греши, но знаех за ужасите, които щяха да преживеят пражките евреи през следващите векове. Кимнах на хер Фукс и излязох от къщата в компанията на хер Майзел и Авраам.

— Ако обичате за момент, хер Майзел — помоли вещерът, когато се отдалечихме достатъчно от сградата, за да не ни чуват.

— Побързайте — подкани Майзел и се дръпна на няколко крачки.

— Чух, че търсите нещо в Прага, фрау Ройдън. Книга.

— Откъде разбрахте? — Усетих лека тревога.

— Повечето магьосници в града го знаят, но аз разбирам как сте свързана с нея. Книгата е под много строга охрана и употребата на сила няма да я освободи. — Изражението му беше сериозно. — Тя трябва да дойде при вас, в противен случай ще я изгубите завинаги.

— Но това е просто книга. Освен ако не ѝ поникнат крака, ще се наложи да влезем в двореца на Рудолф и да я вземем.

— Знам какво виждам — заинати се Авраам. — Книгата ще дойде при вас, но само ако я поискате. Не го забравяйте.

— Няма — обещах. Хер Майзел ни гледаше красноречиво. — Трябва да вървя. Благодаря, че се срещнахте с мен и ме запознахте с Йозеф.

— Бог да ви пази, Даяна Ройдън — тържествено изрече Авраам с много сериозна физиономия.

Хер Майзел ме ескортира през краткото разстояние от еврейския квартал до Стария град. Просторният му площад беше пълен с хора. Отляво се извисяваха двете кули на Тинската катедрала, а отдясно бяха полегнали суровите очертания на Градския съвет.

— Ако не беше срещата с хер Ройдън, можехме да изчакаме да видим как часовникът отброява точен час — извинително каза хер Майзел. — Задължително помолете съпруга си да минете покрай него на път за моста. Всеки гост на Прага трябва да го види.

На Унгелта, където чуждестранните търговци продаваха стоките си под зоркото око на митничаря, гледаха към Майзел с открита враждебност.

— Ето я и съпругата ви, хер Ройдън. Погрижих се да ѝ покажа всички най-добри магазини по пътя насам. Няма да има проблем да намери най-добрите майстори в Прага, които да задоволят нуждите ѝ и нуждите на домакинството ви. — Майзел се усмихна лъчезарно.

— Благодаря, хер Майзел. Много съм ви задължен за помощта ви и ще направя всичко по силите си Негово Величество да научи за любезността ви.