Нощна сянка

— Не вярвай на нито една нейна дума — предупреди я Кит. Той извади кинжал от дублета си и ме сграбчи за косата. Извиках от болка, когато дръпна главата ми назад. Острието на ножа обиколи дясното ми око. — Ще ѝ избода очите, за да не може да ги ползва за магии или да види съдбата ми. Тя знае как ще умра. Сигурен съм. Без вещерския си поглед няма да има власт над нас, нито над Матю.

— Вещицата не заслужава бърза смърт — горчиво заяви Луиза.

Кит притисна върха точно под надочната кост и по бузата ми се търкулна капка кръв.

— Не се бяхме разбрали така, Луиза. За да разваля магията, трябва да имам очите ѝ. После я искам мъртва и заминала. Докато вещицата е жива, Матю няма да я забрави.

— Шшшт, Кристофър. Нима не те обичам? Нима не сме съюзници? — Луиза прегърна Кит и го целуна страстно. Плъзна устата си по челюстта му и надолу, към пулсиращите му вени. Устните ѝ докоснаха кожата и видях петното кръв, което остана след движението. Кит пое треперливо дъх и затвори очи.

Луиза пи жадно от врата на демона. Докато го правеше, тримата стояхме скупчени, приклещени в силните обятия на вампира. Опитах се да се измъкна, но хватката ѝ само се стегна, докато пируваше с Кит.

— Сладкият ми Кристофър — промърмори тя, след като се напи и облиза устните си. Следата на врата на Кит беше сребриста и мека, също като белега на гърдата ми. Луиза явно се беше хранила от него и преди. — Усещам вкуса на безсмъртието в кръвта ти и виждам прекрасните думи, които танцуват в мислите ти. Матю е глупак, че не иска да ги сподели с теб.

— Той иска единствено вещицата. — Кит докосна врата си, явно си представяше, че именно Матю е пил от вената му, а не сестра му. — Искам я мъртва.

— Аз също. — Луиза обърна бездънно черните си очи към мен. — И затова ще се състезаваме за нея. Който победи, може да прави с нея каквото поиска, за да я накара да си плати за стореното на брат ми. Съгласен ли си, мило мое момче?

Вече и двамата бяха направили главите, след като Луиза бе пила натъпканата с опиати кръв на Кит. Взирах се уплашено и си спомних инструкциите на Филип в Сет-Тур.

«Мисли. Остани жива.»

После си спомних за бебето и паниката се върна. Не можех да изложа на опасност детето ни.

Кит кимна.

— Ще направя всичко, за да си върна уважението на Матю.

— Така си и знаех. — Луиза се усмихна и отново го целуна. — Какво ще кажеш да изберем цветовете си?

35.

— Правиш ужасна грешка, Луиза — предупредих я, докато се борех с въжето. Тя и Кит бяха махнали безформения манекен от зебло и сено и ме бяха вързали за стълба. После Кит завърза очите ми с тъмносиня копринена кърпа, свалена от върха на едно копие, за да не мога да ги омагьосам с поглед. Двамата стояха наблизо и спореха кой да вземе копието на черни и сребристи ивици и кой — онова в зелено и златно.

— Ще намериш Матю при кралицата. Той ще ти обясни всичко. — Опитвах се да говоря спокойно, но гласът ми трепереше. Матю ми беше разказал за сестра си в съвременния Оксфорд, докато пиехме чай до камината му в «Старата ложа». Беше колкото красива, толкова и зла.

— Как смееш да произнасяш името му! — побесня Кит.

— Млъквай, вещице, или ще накарам Кристофър да ти изтръгне езика. — Гласът на Луиза беше отровен и не бе нужно да виждам очите ѝ, за да знам, че макът и кървавата ярост не са добра комбинация. Върхът на диаманта на Изабо одраска леко бузата ми, пускайки кръв. Луиза беше счупила пръста ми, докато смъкваше пръстена и сега самата тя го носеше.

— Аз съм съпруга на Матю, негова половинка. Каква според теб ще бъде реакцията му, когато разбере какво сте направили?

— Ти си чудовище. Звяр. Ако спечеля двубоя, ще сваля лъжливата ти човешка обвивка и ще покажа лъжите отдолу. — Думите на Луиза се процеждаха в ушите ми като отрова. — И когато го сторя, Матю ще види каква си всъщност и ще сподели удоволствието ни от смъртта ти.

Когато гласовете им заглъхнаха в далечината, нямаше как да разбера къде са и от коя посока ще се върнат. Останах абсолютно сама.

«Мисли. Остани жива.»

Нещо трепна в гърдите ми. Не беше паника. А моят огнедишащ дракон. Не бях сама. И бях вещица. Не се нуждаех от очите си, за да виждам света около себе си.

«Какво виждаш?» — попитах земята и въздуха.

Огнедишащият дракон ми отговори. Закряска и забърбори, крилете му се раздвижиха в пространството между корема и белите дробове, докато преценяваше ситуацията.

«Къде са те?» — запитах се.

Третото ми око се отвори широко, разкри трептящите цветове на късната пролет в цялата им синя и зелена прелест. Една по-тъмна зелена нишка се увиваше с бяла и се оплиташе с нещо черно. Последвах я до Луиза, която се качваше върху черно петно, представляващо възбуден кон. Животното не можеше да търпи вампира и беше подплашено. Луиза го ухапа по шията, което накара коня да замръзне от шок, но той си остана все така обхванат от ужас и не помръдна от мястото си.