Нощна сянка

— Откъде имаш това? — Филип се взираше в пръстена на средния пръст на лявата ми ръка. Пръстенът на Изабо. Очите му станаха безмилостни като на хищник и потърсиха моите. Пръстите му стиснаха още по-силно китката ми, докато костите ми не започнаха да пукат. — Тя никога не би дала пръстена ми на друг, не и докато и двамата сме живи.

— Тя е жива, Филип. — Думите на Матю бяха бързи и груби, предаваха информация, не утеха.

— Но щом Изабо е жива, значи… — Филип млъкна. За миг изглеждаше като ударен от гръм, после осъзна каква е истината. — Значи все пак не съм безсмъртен. И ти не можеш да ме потърсиш във времето, в което тези неприятности са започнали.

— Не. — Матю се насили да произнесе тази единствена сричка.

— И въпреки това си оставил майка ти да застане лице в лице с твоите врагове? — Лицето на Филип се сгърчи.

— Март е с нея. Болдуин и Ален ще се погрижат да не ѝ се случи нищо. — Матю не спираше да му говори успокоително, но Филип все още стискаше пръстите ми и те започваха да стават безчувствени.

— Изабо е дала пръстена ми на вещица? Колко невероятно! На нея обаче ѝ стои добре — промърмори разсеяно Филип и обърна ръката ми към огъня.

— И маман мислеше така — каза кротко Матю.

— Кога… — Филип пое съсредоточено дъх и поклати глава. — Не. Не ми казвай. Никое същество не трябва да знае как ще умре.

Майка ми бе предсказала ужасния си край и този на баща ми. Бях измръзнала, изтощена и преследвана от собствените си спомени и затова се разтреперих. Бащата на Матю сякаш не забелязваше, взираше се в ръцете ни. Само че синът му забеляза.

— Пусни я, Филип — нареди му той.

Филип се взря в очите ми и въздъхна разочаровано. Въпреки пръстена аз не бях обичната му Изабо. Той отдръпна ръката си и аз отстъпих назад, там, където дългата ръка на Филип нямаше да може да ме достигне.

— Сега, след като чу историята ѝ, ще дадеш на Даяна закрилата си? — Матю гледаше изпитателно лицето на баща си.

— Това ли искаш?

Кимнах и пръстите ми потърсиха опора в резбованата облегалка на близкия стол.

— Тогава — да, Рицарите на Лазар ще се погрижат да си добре.

— Благодаря, татко. — Матю стисна Филип за рамото и тръгна към мен. — Даяна е уморена. Ще се видим утре сутринта.

— В никакъв случай. — Гласът на Филип отекна в стаята. — Твоята вещица е под моя покрив и под моите грижи. Няма да дели легло с теб.

Матю ме хвана за ръката.

— Даяна е далеч от дома си, Филип. Не познава тази част от замъка.

— Няма да спи в покоите ти, Матю.

— Защо не? — попитах аз и изгледах намръщено Матю и баща му.

— Защото двамата не сте венчани по правилата, независимо какви красиви лъжи ти е наговорил Матю. И слава богу. Може би можем все пак да предотвратим бедата.

— Не сме венчани? — попитах аз вцепенено.

— Размяната на клетви и приемането на кръвопийска връзка не създава неприкосновено споразумение, момиче.

— Той е мой съпруг във всяко отношение, а това има значение — възразих и бузите ми пламнаха. След като казах на Матю, че го обичам, той ме увери, че вече сме женени.

— Не сте женени, поне не по начин, който би издържал щателна проверка — натърти Филип, — а такива ще има много, ако продължавате да поддържате тази заблуда. Матю прекарваше доста време в Париж да разсъждава върху метафизиката, вместо да учи право. В този случай, сине, инстинктът ти би трябвало да ти е подсказал какво е необходимо да се предприеме, макар интелектът ти да не го е направил.

— Разменихме си клетви, преди да тръгнем. Матю ми даде пръстена на Изабо. — В онези последни минути в Мадисън направихме нещо като церемония. Превъртах наум поредицата от събития и се опитвах да намеря пропуск.

— Кръвопийската венчавка е това, което опровергава всички протести срещу брака от свещеници, юристи, врагове и съперници: физическата консумация. — Ноздрите на Филип се разшириха. — А вие все още не сте свързани по този начин. Вие не само миришете странно, но и напълно различно — като две отделни същества, а не като едно. Всеки кръвопиец би разбрал, че не сте напълно чифтосани. Жербер и Доменико със сигурност са го отгатнали веднага щом са се озовали в присъствието на Даяна. Както и Болдуин.

— Ние сме женени и чифтосани. Няма нужда от други доказателства, освен от моите уверения. Колкото до останалото, то не ти влиза в работата, Филип — заяви Матю и застана категорично между мен и баща си.

— О, сине, мисля, че вече се разбрахме. — Филип изглеждаше уморен. — Даяна е неомъжена, без баща, а не виждам и никакви нейни братя в стаята, които да я защитят. Тя е изцяло моя грижа.

— Ние сме женени пред Бог.

— Ала ти още чакаш. Какво, Матю? Знак? Тя те иска. Личи си по начина, по който те гледа. За повечето мъже това е достатъчно. — Филип прикова поглед в сина си, а след това и в мен. Спомних си нежеланието на Матю по този въпрос и в мен като отрова се разляха тревога и съмнение.

— Не се познаваме отдавна. Въпреки това знам, че ще бъда с нея и само с нея до края на живота си. Тя е моята половинка. Знаеш какво пише на този пръстен, Филип: «A ma vie de coeur entier»[30].