Читаем Нощна сянка полностью

Нощна сянка

"Аз, вещицата" ни запознава с Даяна Бишъп, учен от Оксфорд и вещица въпреки желанието си, и с вампира генетик Матю Клеррмон - две свръхестествени същества, които се озовават в центъра на битка за изгубен вълшебен ръкопис, известен катао Ашмол 782. Прилечени един към друг въпреки вековните табута и решени да разгърнат магическите сили не Даяна, двамата поемат пътешествие във времето."Нощна сянка" запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.В "Нощна сянка" Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината

Дебора Харкнес

Городское фэнтези18+
<p><strong>Дебора Харкнес</strong></p><p><strong>Нощна сянка</strong></p>

На Лейси Болдуин Смит, майстор разказвач и историк, който преди известно време предложи да си помисля дали да не напиша роман

книга втора от трилогията " Аз, вещицата"

<p><strong>Част първа</strong></p><p><strong><emphasis>Удсток, Старата ложа</emphasis></strong></p><p><strong>1.</strong></p>

Озовахме се там като неделима плетеница от вещица и вампир. Матю бе под мен, дългите му крайници бяха свити в изключително неудобна поза. Между телата си бяхме притиснали голяма книга и от удара при приземяването малката сребърна фигурка, която стисках в ръка, падна и се плъзна по пода.

— На правилното място ли сме?

Бях стиснала здраво очи, в случай че сме още в хамбара на Сара в Ню Йорк от 21-ви век, а не в Оксфордшър от 16-и век. Но непознатите миризми ми показаха, че вече не съм в собственото си време и място. В тях имаше нещо тревисто и сладко, примесено с аромат на восък, който ми напомняше за лятото. Усещаше се и дим от горящи дърва, чух и пукането на огън.

— Отвори очи, Даяна, и виж сама. — Усетих леко като перце докосване от хладни устни по бузата си, последвано от тих смях. В мен се взираха очи с цвят на бурно море, а лицето, на което принадлежаха, бе толкова бледо, че можеше да е само на вампир. Ръцете на Матю се плъзнаха по шията и раменете ми. — Добре си?

След толкова дълъг път към миналото на Матю усещах тялото си така крехко, сякаш би могло да се счупи от подухването на ветрец. Не бях чувствала нищо подобно при кратките ни пътешествия през времето в къщата на лелите ми.

— Аз съм добре. Ами ти? — Бях се съсредоточила върху Матю и не смеех да се огледам.

— Изпълнен с облекчение, че съм си у дома. — Главата му се отпусна отново на дървените дъски с меко тупване и освободи още летни аромати от тръстиката и лавандулата, пръснати по пода. «Старата ложа» му бе позната дори във варианта ѝ от 1590 година.

Очите ми свикнаха с приглушената светлина. Различих огромно легло, малка маса, тесни пейки и единствен стол. През резбованите отвесни подпори за балдахина над леглото забелязах вход към друга стая. От него по пода и кувертюрата се разливаше светлина във формата на неправилен златен четириъгълник. Стените на стаята бяха покрити със същата изящна ламперия, която бях виждала и при посещенията си в дома на Матю в съвременен Удсток. Отметнах глава назад и съзрях тавана — по него имаше гипсови тюдорски розетки, обрамчени в боядисани в златно квадрати, а всяка роза в тях бе оцветена в бяло или червено.

— Розите са били задължителни по времето, когато е построена къщата — подхвърли сухо Матю. — Не мога да ги понасям. При първа възможност ще ги боядисам в бяло.

Внезапно течение разпали синьо-златните пламъчета на свещите на специалната поставка и те огряха ъгълчето на многоцветен гоблен и тъмните лъскави листа на блед фон на покривката за легло. Съвременният текстил нямаше такова лустро.

Изведнъж се развълнувах и се усмихнах.

— Наистина го направих. Не обърках нищо, не ни отведох другаде, като например в Монтичело, Вирджиния, или…

— Не — каза той и ми се усмихна в отговор, — справи се прекрасно. Добре дошла в елизабетинска Англия.

За първи път в живота си изпитах истинска радост, че съм вещица. Като историк, дълбаех в миналото. А тъй като бях вещица, можех да го посещавам. Бяхме пристигнали в 1590 година, за да изуча изгубеното изкуство на магиите, но тук имаше още толкова много неща, които можех да изследвам. Наведох се, за да отпразнувам всичко това с целувка, но шум от отваряща се врата ме спря.

Матю притисна пръст към устните ми. Главата му леко се извърна и ноздрите му се разшириха. Напрежението му изчезна, когато разпозна човека в съседната стая, откъдето се чуваше тихо шумолене. Матю вдигна мен и книгата с едно рязко движение. Без да пуска ръката ми, ме поведе към вратата.

В съседната стая заварихме мъж до маса с пръсната по нея кореспонденция. Беше среден на ръст, строен, облечен в скъпи, очевидно шити по поръчка дрехи, с рошава кестенява коса. Мелодията, която си тананикаше, ми беше непозната. От време на време изпяваше и по някоя дума, но толкова тихо, че не разбирах какво казва.

Лицето на Матю се вцепени от изненада, след това устните му се извиха в пълна с любов усмивка.

— Къде си всъщност ти, мой скъпи Мат? — Мъжът вдигна един лист към светлината. Матю веднага присви очи, а доволното му изражение се смени с недоволна гримаса.

— Търсиш ли нещо, Кит? — При тези думи младият мъж изпусна хартията на масата, завъртя се рязко и лицето му светна от радост. Бях виждала и преди това лице на книгата си с меки корици «Евреинът от Малта» на Кристофър Марлоу.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неправильный лекарь. Том 2
Неправильный лекарь. Том 2

Начало:https://author.today/work/384999Заснул в ординаторской, проснулся в другом теле и другом мире. Да ещё с проникающим ножевым в грудную полость. Вляпался по самый небалуй. Но, стоило осмотреться, а не так уж тут и плохо! Всем правит магия и возможно невозможное. Только для этого надо заново пробудить и расшевелить свой дар. Ого! Да у меня тут сюрприз! Ну что, братцы, заживём на славу! А вон тех уродов на другом берегу Фонтанки это не касается, я им обязательно устрою проблемы, от которых они не отдышатся. Ибо не хрен порядочных людей из себя выводить.Да, теперь я не хирург в нашем, а лекарь в другом, наполненным магией во всех её видах и оттенках мире. Да ещё фамилия какая досталась примечательная, Склифосовский. В этом мире пока о ней знают немногие, но я сделаю так, чтобы она гремела на всю Российскую империю! Поставят памятники и сочинят баллады, славящие мой род в веках!Смелые фантазии, не правда ли? Дело за малым, шаг за шагом превратить их в реальность. И я это сделаю!

Сергей Измайлов

Самиздат, сетевая литература / Городское фэнтези / Попаданцы