Облачен воин

— Хей-яааа… — Отговорът дойде като неохотно ръмжене от гърлата на воините. Беше ясно, че също като Мотор-Хед, те не са щастливи от тази перспектива, но авторитетът на Мистър Сноу не можеше да се оспорва, когато бе изразен по такъв категоричен начин.

— Вървете… бързо! — нареди Мистър Сноу. — Реката пресъхва. И помнете… подземният човек не е човек, а животно! Вие не се биете с животни. Вие ловувате. — Той протегна лявата си ръка и благослови пътеката, по която щяха да тръгнат към реката. — Вървете! Нека великата Майка насочва ръцете ви. И нека пие кръвта на нашите врагове, а не от вашите чаши!

— Хей-яаа! — извикаха воините, скочиха и размахаха оръжия към небето. — Хей-я! Хей-я! Хей-ЯАА!

Мистър Сноу ги наблюдаваше как тичат с големи леки крачки към дърветата и река Нау енд Ден в дъното на долината. Няколко старейшини, извикани с куриер от скритото в гората селище, се присъединиха към него и заедно се заловиха с тъжната задача да изпратят на оня свят умиращите. Това беше извършено с помощта на наркотичен тютюн — изсушени раздробени парчета от халюциногенна гъба, която мютите наричаха „шапка на съня“. Сложена на езика и погълната, шапката на съня бързо предизвикваше състояние на упойваща еуфория. Когато можеше да се набави, тя се използваше при груби операции за наместване на кости и сериозна хирургия, извършвана от някои лечители. Целта беше не толкова да се облекчи болката от умирането, а да се освободи връзката между духа и земното тяло на воина.

Старейшините изчакваха няколко минути дрогата да подейства, после с помощта на Мистър Сноу убиваха жестоко обгорените воини с бързо пробождане в сърцето с нож.

На Мистър Сноу се падна да изпрати Литъл-Фийт19, млада четиринадесетгодишна мечка, чийто крак на места беше изгорен до костта. Той сложи ръка на челото на момчето и допря върха на ножа до слабите гърди. Ръката му трепна. Очите му се напълниха със сълзи.

Дрогираните очи на Литъл-Фийт трепнаха и се отвориха. Той направи опит да ги фокусира върху Мистър Сноу.

— Ще отида ли на Високата земя, древни?

— Да — каза Мистър Сноу. — Когато слънцето мине през западната врата, ти ще ходиш по златните острови на небето и когато си починеш, ще се върнеш отново при нашия народ като дете на земята и ще вършиш велики дела в наше име.

— Но аз не съм дъвкал кост — каза Литъл-Фийт. — Аз нямам слава.

— В очите и сърцето на Мо-Таун, нашата велика небесна майка, ти имаш голяма слава — каза Мистър Сноу. — Тя ми каза това. Ти излезе смело срещу огъня на облачните воини и си истинска велика мечка.

— Аз искам да имам слава и в собствените си очи — отговори Литъл-Фийт. — Остави ме да умра с ръце върху острото желязо.

Мистър Сноу взе ръцете на момчето и ги постави върху дръжката на собствения си нож. Литъл-Фийт хвана здраво ръката и китката му.

— Сега! — извика той и дръпна силно ножа. — Пий, скъпа Майко!

Мистър Сноу бързо заби дългото острие в сърцето на Литъл-Фийт и тихо каза:

— Мо-Таун пие.

После клекна и загледа как животът на момчето го напуска. И за кой ли път помоли Небесните гласове да може да разбере защо светът е устроен така.

Глава 11

Бурята, която беше помела ешелона, свърши със същата загадъчна бързина, с която беше започнала. За по-малко от час, след като горящите останки от скайхока на Джоди Казан бяха паднали в бушуващите води на пороя, реката се превърна в малко поточе, дълбоко една педя, свързващо верига от кални блата. „Луизианската дама“ бе заседнала, челните фургони бяха килнати напряко на речното корито, блокирани от безумна плетеница от дървета, камъни и мокра растителност.

Хартман, командирът на ешелона, с облекчение видя ясното небе, но и той, подобно на Стив Брикман, чувстваше, че мъките на „Дамата“ съвсем не са свършили. Заповяда на полковник Мур, старши полеви командир, да изпрати бойците си да изградят около ешелона отбранителен периметър, а на Стю Барбър, първия инженер, с едно отделение да огледа и да отстрани повредите и препятствията, причинени от пороя.

Стив размени две думи с Райън, летеца, който беше назначен за командир на отделението след загубата на Казан, после потърси Бък Макдонъл и поиска разрешение да отведе една малка група по течението и да потърсят Джоди.

Шефът на ешелона отхвърли предложението.

— Тя е опечена на шиш и потънала в тиня, господинчо. Никой не може да се спаси от това. А и ние не губим планеристи за прибиране на мъртъвци. Връщайте се на поста си и се пригответе за полет.

С херметически затворени шлемове със забрала от армирано стъкло и облечени в гъвкави доспехи, които им даваха страхотната анонимност на мравки, бойците тичаха по рампите, изскачаха от фургоните и бързо се строяваха в отделения от по осем души. Всеки беше въоръжен с трицевна въздушна пушка и щик. В торби на пояса и джобовете на гърдите и бедрата имаха резервни пълнители, по шест ръчни запалителни гранати тип бухалка, мачете, резервни бутилки с въздух и храна.