Облачен воин

— Всички сте виждали картини на повърхността — продължи Карол. — Всички сте подробно информирани. Знаете какво да очаквате. Така ли е?

— Тъй вярно, сър! — ревнаха кадетите.

— Не е вярно — отсече Карол. — Всичко, което сте преживели, и всичко, което сте научили досега, е съвсем безполезно. Забравете го. Нищо не може да ви подготви за онзи момент, когато ще излетите от платформата и ще погледнете за първи път над земята. Това е като влизане в ново измерение. Първоначалното впечатление ще ви стресне, може дори да ви изплаши. Това е добре. Когато извършите първия си патрулен полет над територията на мютите, вие също ще се изплашите. Всеки, който не е идиот, ще се изплаши. Важното е да се владеете. Себе си и вашия планер. То е като купола за самостоятелен полет… само че по-голямо. Много по-голямо. Огромно. Безкрайно. Ужасяващо… Някои от вас ще успеят. След първите няколко минути ще летите, изпуснали лоста за управление… и ще се чудите за какво е било цялото това нервничене. А някои ще мразят всяка минута от него. Ще искате да не е така, ще си затворите очите с надеждата, че всичко е сън. Но трябва да се борите с това чувство. Ако искате да се дипломирате като планеристи следващия петък, ще прелетите всеки метър от курса, който ви е определен, и ще се върнете цели. Нещо повече, ще го направите с чисти гащи.

Последното предизвика лек нервен смях.

— Не, не се смейте — каза Карол. — Не се шегувам. Вашите летателни инструктори ще дежурят в банята. Вярно ли е?

Мистър Тригс каза многозначително:

— Вярно е…

Карол огледа аудиторията си и замислено продължи:

— Двама мои съученици при първия си полет не издържаха. Единният просто се преобърна и падна от петстотин стъпки. Другият се завъртя на сто и осемдесет градуса и се опита да влети обратно вътре… И толкова бързаше, че не изчака екипа на платформата да отвори вратата.

Брикман трепна. Щабният офицер от Академията, който беше извършил инструктажа, беше казал, че вратите на платформата към сухата пустиня над Академията са огромни плочи от подсилен бетон, дебели дванадесет фута.

ГЛИ завърши предупредителния си разказ с гримаса.

— Надявам се, че през следващите десет дни няма да направите нищо, което може да помрачи празненствата за стогодишнината.

Класът го гледаше мълчаливо.

— Това е — каза Карол и се обърна към старши помощник-инструктора. — Всичките са твои, мистър Тригс.

Въпреки злокобното предупреждение на Карол на този решаващ самостоятелен полет почти нямаше провали. От дните, когато ГЛИ беше кадет, психологическият профил на идеалния планерист беше грижливо изграден и всеки кандидат беше подлаган на строги тестове по време на процеса на подбор.

На теория психологическият профил на приетите кандидати трябваше да постигне седемдесет и пет процента от този еталон. На практика това невинаги беше възможно. През хилядолетната история на Федерацията никой не беше намерил начин да развие приложната психология до математическата точност на физическите науки.

Което означаваше, че от време на време някой нормално агресивен глупак ще излети от платформата и след няколко минути полет ще бъде обхванат от агорафобия — страха от откритите пространства, който измъчва повечето трекери. Нещастният кандидат ще почувства, че ръката му на лоста за управление се е парализирала, а червата му се обръщат. И макар накрая да успее да овладее страха си и да завърши успешно назначения му полет, това е краят на кариерата му като планерист. По време на решаващия самостоятелен полет всеки кадет е обвит в мрежа от проводници като при тест с детектор на лъжата. Датчици, закрепени към тялото му и свързани към рекордер, отчитат различни телесни функции, включително такива, преценяващи физиологически функции като пулс, мозъчна активност, температура и влажност на кожата. Летателните оценители от Гранд Сентрал не се нуждаят от помощта на мистър Тригс в банята. Със сложна телеметрична апаратура на командните постове те знаят кога кадетът планерист е напълнил гащите от страх.

Брикман, който си беше избрал кариерата на планерист още като петгодишен, беше уверен, че ще издържи този тест — както беше издържал и другите — блестящо.

Това не означаваше, че Брикман постигаше успеха с лекота. Съвсем не. С изключение на вродената си способност да лети той съвсем не беше най-умният нито най-силният кадет от курса — но несъмнено беше най-будният. Интелектуалните му и физически постижения в учебните дисциплини и състезанията бяха резултат на безкрайни часове упорита работа и неотслабваща концентрация — пълно отдаване на изпълняваната задача.

Истинският талант на Брикман лежеше в максимализирането на неговия потенциал; изстискване на всичко от неговите природни дадености, които включваха високо тяло с прави крайници, красиво честно лице и приятни, очарователни маниери, добре използвани за прикриване на мозък, работещ точно и безстрастно като силициев микрочип.