Читаем Облачен воин полностью

— Пукнат ти е левият пищял, глезенът — ти е лошо изкълчен, имаш поне три пукнати ребра, изгаряне на лявото рамо и рана на черепа. Може би имаш така наречената фрактура — съвсем мъничка. През Старото време е имало неща за гледане на костите, но вече ги няма.

— Рентгенови апарати — каза Стив.

— Така ли са ги наричали?

— Още ги наричат така — отвърна Стив. — Има ги във всички медицински центрове на Федерацията. Ние имаме всякаква електронна сканираща апаратура.

— Разбирам. Е, ще трябва да минеш без такава апаратура — каза Мистър Сноу. — Не се тревожи, мозъкът ти все още е цял.

Стив беше хем отмалял, хем напрегнат.

— Чувствам го, че ми изтича през ушите.

— Това е от дрийм кап — каза Мистър Сноу. — Полезно нещо. Помага да се отпуснеш.

Стив кимна и каза:

— И ние имаме и болкоуспокояващи. На хапчета. Казват се Клауд Найн22.

Кадилак го погледна изненадано.

— Имате облаци във вашите дупки?

— Не, разбира се. Облаците са част от синьото небе на света. И нека да изясним нещо. Ние не живеем в дупки. Животните живеят в дупки. Ние живеем в бази… като големи градове. В чисти квартири с много стаи, светлина, чист въздух. — Стив махна леко с лявата си ръка. — Много по-хубави от тази мръсна бърлога.

Мистър Сноу никога не беше чувал думите „мръсна бърлога“, но се досети за значението им от тона на облачния воин.

— Кажи ми — рече любезно той, — имаш ли име?

— Имам име и номер — отговори Стив. — 29028902 Брикман С.Р. или, ако предпочиташ да бъде по-малко официално, Стивън Рузвелт Брикман.

Кадилак повтори номера със страхопочитание.

— 29028902… О, Талисман! Това е голямо число! Повече от всички дъждовни капки на небето. Повече от всички звезди в мантията на Мо-Таун. — Погледна Мистър Сноу. — Ти знаеше ли, че има толкова много хора под земята?

Мистър Сноу не му отговори, а пак се обърна към Стив.

— Този номер и имената, които носиш… Какво означават те?

— Не те разбирам — отвърна Стив. — Това са си просто имена.

— Никое име не е просто име — тихо каза Мистър Сноу. — Всяко име има значение. Трябва да има причина, поради която са ти дали тези имена.

— А, разбирам — каза Стив. Гледаше трепкащата светлина на покрива на колибата. — 29028902 е моят личен идентификационен номер. Номерът на моята карта за самоличност… — Ръката му несъзнателно посегна към джоба на гърдите, после той си спомни, че е само по долни гащи.

— Карта за самоличност? — попита Кадилак.

— Да — обясни Стив. — По нея хората знаят кой съм.

— Ти не знаеш ли кой си?

— Зная, разбира се. Картата обаче доказва, че съм онзи, за когото се представям.

Учудването на Кадилак нарасна.

— Но… защо ще казваш, че си някой друг? Не те ли познават твоите племенни братя и сестри?

„Разговарям с идиот“ — помисли си Стив.

— Виж… — започна той и се отказа. — Не мога да ти го обясня. — Истинската причина, поради която имаме карти за самоличност, е, че така можем да имаме достъп до услугите, контролирани от Кълъбмъс. Това е голям компютър…

— Компютър?

— Дума от Старото време — отбеляза Мистър Сноу.

— Машина, която управлява нещата — обясни Стив. — С хиляди места за достъп в цялата Федерация. Затова ни е необходим номер. Пъхаш картата в един отвор и номерът и другите магнитни данни на нея се подават на Кълъбмъс. Така той разбира кой си. С помощта на компютъра можеш — в зависимост от кредитния си рейтинг — да получиш достъп до различни услуги: храна, банки данни, транспортни системи, видеокомуникации. Номерът ти позволява да установиш връзка. Без него не можеш да съществуваш.

Кадилак кимна замислено.

— Толкова много странни думи, странни идеи. Умът ми не ги побира.

— Неговият свят не е като нашия — каза Мистър Сноу. — Ще ни трябва време да разберем тези неща. — Той се обърна към Стив. — Разкажи ни повече за твоето име.

— Стив… Стивън е името, дадено ми от Генералния президент, когато съм се родил; Рузвелт е името на базата, където живея… Брикман е името на моя род. На моите настойници.

— Настойници? — Мистър Сноу повдигна вежди. — Ти затворник ли си бил в онази… база?

Стив се засмя.

— Не. Моите настойници са двама души, определени да се грижат за мен, когато съм се родил.

— Нямаш ли родна майка и баща? — попита Кадилак.

Стив не разбра въпроса.

— Моите настойници са ме носили през първите девет месеца на моя живот. Моят баща е Генералният президент. Главата на Първото семейство. Баща на целия живот във Федерацията.

— Генерален президент… това ли е името, което сте дали на главния си старейшина? — попита Кадилак.

— Не, това е негова титла. Името му е Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви.

— Ако той е по-силен от теб, защо номерът му е по-малък от твоя?

Стив се усмихна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Классическая проза / Проза