Господ е правил ората от кал – като кво грънчара праи грънци, те так и он правил ората. И он ги е ухнал у устата и ин ги е дал душа» (Господь делал людей из глины; как гончар делает горшки, так и он делал людей, и он дунул им в рот и так дал им душу).
(с. Гаганица, Берковско) [Бадаланова ркп.: 43];
Свето се е засветил от двамина светци – от Свети Деда Адъм и Света Буба Ева. Деда Господ ги е напраил и двоицата от земня като кво се праят чирапни (подници). И он ги е ухнал у устата та ин ги е дал душа. Затова човека като умре, телото му си става на земня – що от земня е напраен, а душичката му си изфърча при Господ – що е на Дедо Боже от дъха (Мир был создан двумя святыми – Святым Дедом Адамом и Святой Бабой Евой. Дед Господь сделал их из земли, как делают глиняные сосуды (хлебные противни). И он им дунул в рот и дал им душу. Поэтому человек, когда умирает, его тело предают земле – ибо он из земли сделан, а душа его упархивает к Господу – ибо она от дыхания Деда Бога).
(с. Котеновци, Берковско) [там же: 18–9];
Господь си е създал народа къкто ти казаф… Къкто съ е заразвъдил света от Адам и Ева. И Той е направил от кал всичко – и ръци, и ноги, и друго – всичко го е направил от кал. И на нея напраил путка от кал…» (Господь создал людей, как я тебе сказал…Как он развел мир от Адама и Евы. И он все сделал из глины – и руки, и ноги, и другое – все сделал из глины. И ей сделал из глины вульву»).
(с. Момина баня, Пловдивско) [там же: 25].
Другая (македонская) версия была записана в конце XIX в. М. Цепенковым в районе Прилепа: