Огнен лед

Червената светлина на телефонния секретар премигва. Прослушва обажданията, за да установи с радост, че Завала се е върнал от Англия. Кърт взема една бира от хладилника и се настанява в креслото, с телефон в ръка. Джо вдига слушалката след първото позвъняване. Разговарят надълго и широко. Завала разказва за срещата си с лорд Додсън, а Кърт споделя преживяното на кораба.

Остин излиза на верандата и поема дълбоко влажния речен въздух. От това главата му се прояснява. Замисля се за драмата в Черно море, разиграла се преди десетилетия. С течение на времето, хората, които са се борили за живота си тогава, са станали така безплътни, както и светлините по брега на Мериленд. Ехото от гласовете им обаче и днес се чува, след повече от осемдесет години.

Според казаното от Завала, императрицата и нейните дъщери са се намирали на борда на „Одеска звезда“, заедно с малка част от царското съкровище, когато корабът е бил нападнат и потопен. Съкровището се намира сега вероятно в ръцете на Разов. Остин не може да си отговори на въпроса, защо един по-богат от Крез човек ще си дава толкова труд, за да измъкне още малко злато под морската повърхност. Алчността не знае предел, заключава той.

По-съществен е фактът, че великата княгиня Мария изчезва. Лорд Додсън се безпокои от евентуалния политически отзвук, ако и когато новината се разчуе. Остин се мръщи при мисълта за мълчаливото съучастие на британската корона в печалните събития. Историята може да попритесни някоя и друга известна фамилия, но самите участници са отдавна покойници. Недостойното поведение на лица с високо положение не може да предизвика днес скандала, който би вдигнало навремето. Остин се вълнува повече от въпроса, по какъв начин цялата работа се свързва с АТАМАН и каква угроза заплашва Съединените щати.

Кърт поглежда часовника си. Не е усетил, кога е станало толкова късно, не си е давал сметка за степента на собственото си изтощение. Той се помъква към разположената в купичката спалня, тръшва се в леглото и заспива за миг като убит.

Остин се събужда призори, облича си тениска, шорти и бейзболна шапка, слага кафе в кафеварката и отива да измъкне изпод къщата осем метровия си скул65 „Мас Аеро“. Тъкмо се готви да извади осемнадесет килограмовия пластмасов корпус от стойката му, за да погребе малко по река Потомак, когато чува телефонът да звъни. Ядосан от намесата в отдавна установената от него рутина, той скача по стълбите към партерния етаж и грабва слушалката.

— Разгадахме го — казва Йегър, с дрезгав от умора глас. — Искам да кажа, че Макс и аз почти стигнахме до отговора.

— Да се радвам ли или да плача?

— Може би и двете. Макс работи през цялата нощ. Куп неща свърши. Включи си компютъра, за да ти покажа за какво става дума!

Остин се подчинява и изтегля електронната си поща. На екрана се появяват няколко реда на руски, изписани с калиграфски букви и завъртулки.

— Какво е това?

— Меню — отвръща Йегър. — Първото е хайвер от белуга. Следват различни блюда за някакъв руски банкет. Пърлмътър би завидял. Изглежда доста вкусно, след тазсутрешната закуска от измито кафе и кифличка с шоколадова глазура.

— Ще ти купя голяма закуска малко по-късно, обаче искам да разбера, наистина ли сме се изложили на всичкия този риск, за да се върнем с шепа хайвер?

— И да, и не. Всъщност, менюто представлява серия файлове шифровани със стеганография. Ще рече, „скрито писмо“. Това е система за прикриване на данни, под визуални образи. Използва се специален софтуер. Който го е измислил, наистина е голям цар! Дори Макс си счупи зъбите. Написах нова програма, която да разреши загадката. Виж!

Появява се голям правоъгълник.

— Какво иска?

— Парола.

— Ами дай му тази, с която влязохме в корабния компютър!

— Тя върши работа само до това ниво. По-нататък ми трябва друга.

Остин стене.

— Значи, стигаме там, откъдето тръгнахме.

— И да, и не. Оставих Макс да търси възможни думи и комбинации, но това може да отнеме дни.

— Може би не разполагаме с толкова време — казва Остин.

— Имам и друга идея, която може би ще помогне. Наличието на такова меню говори в полза на предположението, че някъде се намира терминал, с привилегирован достъп по отношение на корабния. Открий ми го и може би ще намерим отговора на въпроса!

Главата на Кърт бръмва, както става след всеки разговор с Йегър.

— Нека помисля! Ще ти се обадя по-късно.