Окованият нарцис

Той ми помогна да измъкна ръцете си от одеялото и да ги увия около чашата. Държах чашата здраво, и отне няколко секунди, за да осъзная, че изгаряше ръцете ми. Не изпаднах в паника, просто подадох чашата обратно към Натаниел. Той го взе, и аз се втренчих в моите розови, червени ръце. Имах първа степен изгаряния, и не бях усетила топлината, докато не беше твърде късно.

-По дяволите, - казах аз, меко.

Лилиан въздъхна.

-Ще донеса малко лед. - Тя ни остави сами.

Натаниел коленичи пред мен, като внимаваше да не разлеете кафето. Мерле и Чери се плъзнаха в хола, докато бях все още загледана в зачервените ми ръце. Чери седна до мен на дивана. Тя все още беше гола, но това нямаше значение. Сякаш нищо нямаше значение. Мерле остана прав, и аз дори не

си направих труда да се опитам да погледна към него. Всичко, което можех да видя, бяха сребърните пръстите на ботушите му.

-Натаниел каза, че си докоснала звяра му, когато си белязала гърба му. - заяви Чери. Примигнах към нея, срещайки светлите и очи. Аз кимнах.Спомних си блестящ момент, всъщност след като бях белязала гърба му, където бях почувствала звяра му под докосването на моята сила, и аз бях сигурна, че можех да призова тази част от него, да го накарам да се превърне за мен. Все още кимах и се накарах да спра, казвайки: -Спомням си.

Лилиан се върна и наложи торбички с лед, увити в малка кърпа към ръцете ми.

-Опитай да не се нараниш за няколко минути. Отивам да проверя Грегъри.

Тя ме остави с трите леопарда и леда ми.

-Ако си докоснала звяра на Натаниел, има шанс, да може да призовеш Грегъри сега. Поклатих глава.

-Аз не мисля така.

Чери сграбчи ръката ми.

-Не се разпадай сега, Анита, Грегъри се нуждае от теб.

Първият пристъп на гняв проби през шока.

-Аз направих моето шибано най-добро за него тази вечер.

Тя пусна ръката си от ръката ми, но не погледна другаде.

-Анита, моля те,Мерле мисли, че можеш да бъдеш достатъчно силна, за да призовеш звяра на Грегъри, дори преди първото си пълнолуние .

Впих кърпата в която беше завит леда на гърдите си. Внезапният студ на почти голите ми гърди помогна да проясня главата си.

-Мислех, че не е възможно, преди да се превърна за първи път.

-С теб, Анита,- каза Мерле -Ще бъда глупак да кажа какво можеш и не можеш да направиш.

Оставих леда да падне върху завивката в скута ми и погледнах нагоре към големия човек.

-Защо тази промяна на сърцето?Аз провалих Грегъри там на верандата.

-Ти рискува себе си за една от твоите котки. Това е най-доброто което Нимир-Ра, или -Радж, имат в тях, да поемат големи рискове за своите хора.

Докоснах кърпата, намерих един ъгъл мокър, и знаех,че найлоновата торбичка не е напълно запечатана. Преместих пакетчето надясно, така че да не протече повече. -Какво искаш от мен? - Гласът ми звучеше толкова уморен, колкото се чувствах.

Мерле коленичи пред мен, и аз срещнах очите му. Имаше поглед в тях, който не исках точно сега. Той сякаш да ми се доверяваше, а аз не се чувствах достойна за доверие. Чувствах се уплашена.

-Призови звяра на Грегъри.

-Аз не знам как. Когато бях с Натаниел, то беше ...- Въздъхнах аз.

-Беше сексуално. - Чери завърши за мен.

Аз кимнах.

-Няма да се опитвам за този вид настроението с Грегъри отново тази вечер.Не мисля, че той, и аз, можем да се справим, ако отново се обърка нещо.

-Призоваването на звяра, няма нужда да бъде сексуално. - каза Мерле.

Срещнах странно доверчивия му поглед. Бях повече от изморена. Просто не беше останало нищо тази вечер ,не за Грегъри. Не исках да го докосвам отново тази вечер. Част от мен се страхуваше, че Рейна ще направи непланирано появяване, въпреки че знаех, че вече е почти невъзможно. Имах по-добър контрол от това. Но ...

-Как мога някога да докосвана Грегъри отново и да не си спомня това?

-Не знам,- каза Чери, - но моля те, Анита, моля те да му помогнеш.

-Как мога да призова звяра му, без да съм в настроение?- Попитах аз.

-Трябва да говориш с някой, който да призове звяра от техния народ,- каза Мерле.

Аз го погледнах.

-Имаш ли някого предвид?

-Казаха ми,че твоя Улфрик може да призове звяра от вълци си.

Аз кимнах.

-Така чух.

-Ако той призове вълк във форма, докато гледаш, тогава той може да бъде в състояние да ти покаже как да го направиш.

-Наистина ли мислиш, че ще проработи? - Попитах го.

-Не знам, -каза той, - но не си струва да опиташ?

Подадох му течащата торба с лед.

-Разбира се, ако Ричард дойде.

Натаниел отговори на това.

-Ричард се обвинява за нараняванията на Грегъри .Ако му предложим възможност да го излекува, той ще дойде.

Гледах Натаниел, гледах интелигентността в тези очи с цвят на цвете. Това беше едно от най-