Окованият нарцис

-Разказах му какво се е случило с ardeur и добавих собственото си убеждение, че причината, поради която Натаниел е наоколо, когато сексът е във въздуха е това, че го намираш сексуално привлекателен.

-Това не е накарало Ричард да дойде и да се заяде.

-Спомням си, че добавих, че може би намираш по-малко изискващите мъже, освежаващи след двама ни. Някой, който не иска толкова много от теб, някой който те приема такава каквато си.

-Ти го правиш - казах.

-Хубаво е, че си го забелязала - каза той - но не аз живея в домът ти от месеци и от това, което помирисвам от Натаниел, когато идва на работа, споделям леглото ти. -Всеки леопард е добре дошъл в леглото ми, когато остават тук е като скупчени кученца, няма нищо сексуално.

-Щом така казваш - гласът му бе мек, подигравателен.

-Проклет да си Жан Клод, знаеш, че не гледам на Натаниел по този начин. - Той въздъхна и бе тежко.

-Не мисля, че лъжеш мен, ma petite, а себе си.

-Не съм влюбена в Натаниел.

-Някога казвал ли съм, че си?

-Тогава за какво говориш?

Издаде тих, раздразнен звук.

-Мa petite, все още вярваш, че трябва да обичаш всеки мъж с когото имаш физически отношения. Това не е така. Можеш да имаш много приятен, дори прекрасен секс с приятел. Не трябва да има любов.

Поклатих глава, усетих, че не може да ме види и казах.

-Не правя случаен секс, Жан Клод, знаеш това.

-Каквото и да правиш с Натаниел, ma petite, не е случайно.

-Не мога да го използвам като ротте бе зап§. Не мога.

-Моралите ти са си показали грозните главици, не ги оставяй да те направят глупава. Отворих уста да оспоря всичко, което бе казал, но я затворих и помислих над това за секунда. Смятам ли Натаниел за привлекателен. О, да. Но смятам доста мъже за привлекателни. Това не означава, че трябва да съм интимна с тях.

-Мa petite, мога да чуя дишането ти, за какво си мислиш?

Това, което каза ме навя на други мисли.

-Когато обединихме белезите, в началото можех почти да прочета ума ти, освен ако не се съсредоточиш да ме държиш навън. Сега не е така. Може би ardeur също не е постоянен.

-Може би, можем само да се надяваме.

-Ако запазя ardeur ще трябва да правя секс. Не е ли това, което искаше.

-Ще бъда глупак, ако отрека, че целомъдрието ти не е обременяващо, но никога не бих предал ardeur на някого по желание. То е ... проклятие, ma petite. Желанието за кръв може да бъде задоволено. Тялото ни може да приема до определена граница. Но ardeur, та реЙе, никога не е напълно задоволен. Винаги я има тази нужда. Как мога да пожелая това за теб? Въпреки че, ако мосю Зийман съдейства, може това да е отговора за двама ви, най-накрая да достигнете до крайно решение.

-Какво, да живеем заедно?

-Може би. - когато произнесе тези думи, гласът му бе много внимателен.

-Аз и Ричард не можем да издържим час в една стая без да се скараме, освен ако не правим секс. Някак си не мисля, че това е основата за домашно щастие.

Почувствах първото чувство, което ме остави да усетя от него, откакто говорехме по телефона. Облекчение, беше успокоен.

-Искам това, което е най-добро за нас, ma petite, но докато нещата се усложняват, вече не съм сигурен кое е най-доброто.

-Не ми казвай, че машинациите ти не включват никакъв резервен план, който да покрие всяка вероятност. Ти планираш всичко до край, не ми казвай, че си пропуснал нещо. -Гледах как Бела Морт изпълва очите ти с нейният пламък. Ти придобиваш сили все едно си вампир повелител или господар ликантроп. Как мога да планирам такова нещо? В стомаха ми се образува студен възел.

-Значи най-накрая признаваш, че си нямаш и на идея какво става.

-Oui., доволна ли си? - Чух първата нотка на гняв в гласа му. - Радваш ли се сега, ma petite? Напълно извън познати води съм. Никой не се е опитвал да ръководи такъв съюз, като нашият, не с един господар и двама слуги, а с трима равни. Не мисля, че оценяваш колко нежен съм, когато се стигне до това да сдържам силите си. Вълците са моите животни. Много господари биха ги принудили просто да се приобщят към вампирите.

-Животното на Николаос бе плъха, не вълците - казах. - По времето, по което ти стана господар на града, глутницата на Маркус и Рейна бе прекалено силна, за да ги принудиш да се присъединят към твоята сила. По дяволите, докато не замести вампирите, които бях убила, вероятно са били по-могъщи от теб и твоите вампири.

-Да не намекваш, че единствената причина, поради която не съм тиранин, е защото нямам физическата сила да го постигна?

Помислих над това за секунда и казах:

-Не го намеквам, заявявам го.

-Мнението ти за мен е толкова ниско?

-Знам какъв беше преди две, почти три години. И смятам, че щеше да подкрепиш силата си с много малко съжаление към нещата, които ти се изпречат на пътя.

-Да не казваш, че съм коравосърдечен?

-Практичен - отвърнах.

Бе негов ред да замълчи за секунда.

-Практичен, да такъв съм, както и ти, ma petite.

-Знам каква съм, Жан Клод, ти си този, за когото не съм сигурна.

-Никога не бих те наранил нарочно, ma petite.

-Вярвам ти.

-Не съм сигурен, че можеш да кажеш същото - каза тихо.