Окованият нарцис

Той съкрати разстоянието, движейки се, докато въпреки разликата във височината, гърдите му, стомаха и краката се притискаха към мен. Едно последно движение и можех да го почувствам да се притиска към мен корав и готов, към задната част на тялото ми. Бе сутрин, той е мъж, но не бе нещо срамно което да се игнорира. Можех да му обърна много или малко внимание в зависимост от желанието си, а аз го исках. Започнах да се завъртам в тесния кръг от тялото му и открих, че съм стегната. Долната част от тялото ми бе натъртено, болеше, но по добър начин. Засмях се, докато той разтвори достатъчно ръце, за да се обърна по гръб.

-Какво е толкова смешно?- Ричард попита.

Вгледах се в него, все още смеейки се, мисля че, за да не изстена.

-Стегната съм.

Очите му се завъртяха към мен.

-Аз също.

Засрамих се и той целуна носа ми, после устата ми, все още целомъдрено, все още не сексуално. Накара ме да се засмея. Ако бе някой друг, а не аз, бих могла да кажа че е кискане.

Следващата целувка не бе целомъдрена и тази след това, която притисна гърба ми срещу леглото. Той прекара крак през моите, докато коляното му не ме докосна и аз трепнах.

Той се отдръпна назад.

-Твърде ли си отпусната за това.

-Бих му дала да опита - казах аз, - но честно, може би.

Той застана над мен, пръстите му се движеха между косата и бузата ми.

-Това което направих миналата нощ би пречупил нещо в обикновен човек.

Не ми бе нужно огледало да видя как очите ми застудяват. Наистина се опитвах да не мисля за това.

-Съжалявам - каза той. - Не исках да развалям настроението. - Изведнъж се усмихна и изглеждаше подмладен, по-отпочинал отколкото съм го виждала от много дълго време. - Просто се радвам, че съм с някой, за който няма да се тревожа, че ще нараня. Трябваше да му се усмихна.

-Не съм наранена, но може би ще трябва да опитаме нещо малко по-нежно тази сутрин. Хуморът изчезна и нещо друго изпълни очите му, докато той навеждаше лицето си за друга целувка. Проговори, докато се движеше към мен:

-Мисля, че може да измислим нещо.

Той целува устните ми, после още една целувка надолу по врата ми, раменете ми. Разсея се от гърдите ми, покривайки ги с целувки, езика му облиза бърза, мокра линия около едното зърно, поемайки колкото може повече от гърдата ми в устата си. Засмука ме в устата си, докато не пое половината от гърдата ми с мократа топлина. И с това докосване, ardeur се надигна през тялото ми от където и да се бе скрил.

Ричард се отдръпна от гърдите ми, с ръце все още на тях.

-Какво бе това.

Имаше несигурност в ръцете му.

-The ardeur.. - казах нежно.

Облиза устните си и видях истински страх в очите му.

-Жан-Клод ми каза за него, дори ми позволи да почувствам собствената му версия за него, но не го повярвах наистина. Не мисля, че исках да повярвам.

Звярът ми се бе пробудил с ardeur, сякаш единия глад хранеше другия. Почувствах го да се изправя в мен и разпростира по целия път като някаква велика котка пробуждаща се от сън. Покри ме, протягайки се към Ричард и неговия звяр се пробуди към зова. Една ми ръка бе върху твърдата топлина на гърдите му, но можех да почувствам нещо друго там, нещо движещо се наоколо все едно гърдите му бяха кухи и имаше нещо заключено там.

Той сграбчи ръката ми и я отдръпна от гърдите си.

-Какво правиш?

- The ardeur,вика зверовете ни, Ричард.

Борих се от под него, ръцете ми се плъзнаха по тялото му, следвайки плоскостта на корема му, извивката на крака му. Сграбчи ръката ми точно преди да го докосна. Сега държеше и двете ми ръце, хванати в неговите по-големи. Не ме притесни, защото знаех, че мога да го докосна с нещо различно от ръцете си или дори тялото си. Спомних си усещането на неговия звяр проникващ в мен и плъзнах своя в него в топъл пулс от енергия.

Той скочи от мен, обърна се на леглото с движение, който бе почти твърде бързо да се проследи с поглед. Застана до леглото, дишайки тежка, все едно е бягал, можех да почувствам страха му като добро шампанско. Бе придружен от секса, каращ ме да коленича, пълзейки от ъгъла към края на леглото. Можех да подуша колко е топъл; мириса на кожата му идваше при мен по въздуха; леката сладост на одеколона, който си бе сложил онзи ден. Погледът ми се плъзна по красотата му. Косата му, разрошена от съня, падаше на тежки кичури от едната страна на лицето му. Той я придърпа назад от лицето си с една ръка и размърда глава; с това едно движение накара долните части на тялото ми да се стегнат. Но под секса бе мисълта за чувството на всичката тази гладка, твърда кожа под зъбите ми. Исках да го маркирам както маркирах Натаниел. Исках да забия зъбите си в плътта му и да захапя. Имах проблясък на това какво би било чувството като толкова много месо, да почувствам отговора на тялото му, не само към секса, но и към глада и знаех за първи път защо шейпшифтърите говорят за глада сякаш трябва да е изписан с главни букви. Рейна бе надигнала сладострастно глада. Агбеиг я обгърна или победи, но тя бе там, предавайки образи на нещата, който чувствах. Плъзнах се от леглото и Ричард отстъпи назад.