Окованият нарцис

За пръв път другите хора имаха оръжие и изглежда знаеха какво правеха. Колко освежаващо. Погледът ми се върна обратно към човека змия навреме да го види да премества цевта на оръжието към стъклото.

-Обкръжихме къщата. Няма нужна всички вие да умирате.

Клаудия стреля секунда след мен. Куршумът й го улучи в лицето, моя го удари високо в гърдите и под врата. Главата му изчезна в каша от кръв и други неща. Очите ми кънтяха от изстрелите в малкото пространство. Тялото на змията падна назад; пистолетът падна настрани, докато ръката трепереше. Кабел се хвърли на пода към нас. Двама други човека змии се появиха през вратата рамо до рамо и двамата бяха с пистолети.

Клаудия каза:

-Ляво.

Застрелях този от дясно и тя онзи от ляво. И двете уцелихме, където се целихме и двамата паднаха на пода, един пистолет премине през стаята по пода към нас.

Друг изстрел гръмна от ляво.Обърнах се към шума, не можех да се спра. Плъзгащата се стъклена врата бе разбита и не бях чула звука на падащо стъкло, само изстрелите. Игор коленичеше, използвайки шкафа като прикритие, докато изпрати два куршума в гърдите на мъж. Мъжът падна на коленете си, рязко като кукла чиито конци са били скъсани.

-Идват. - каза Клаудия и се обърнах към другата врата.

Видях дулото на лъскав револвер, нещо платинено. Клаудия бе права, притиснала тялото към близката стена, почти криейки се от вратата. Тя стреля два пъти срещу лъскавото дуло и имаше викове, който преминаха отвъд звъненето в ушите ми. Вик, който продължи и продължи като вика на бебе заек, когато котката го хване. Едвам, чух някой да вика:

-Млъкни, Феликс!

Изстрели профучаха в стаята от страната на външната врата, която нито Клаудия, нито аз можехме да видим все още скрити. Някой докосна ръката ми и аз извиках, удряйки се в Натаниел с дулото на Браунинга . Той посочи. Игор бе на пода, на една страна, с първите следи за червенина плъзгащи се по пода. Видях Зейн и Чери под масата, прегръщайки земята. Видях за миг Мърл да се отдръпва назад, заврян в ъгъла на шкафа, сигурно най-добре скрит от всички. Какво да правиш по време на престрелка без пистолета, да се криеш? За миг срещнах очите на Мърл, преди да се обърна към разрухата.

Мъж премина през счупената плъзгаща се стъклена врата с автоматичен пистолет в ръцете си. Стреля още когато престъпи през вратата. Застрелях го три пъти преди коленете му да се предадат под него. Трябваше да стреля преди да влезе през вратата. Клаудия изпращаше куршуми по вътрешната врата. Не мисля, че удряше нещо сега, но поне им попречваше да нахлуят. Нищо друго не помръдна през счупената врата, но останах в готовност, с оръжие насочено с две ръце към отвора.

Куршуми прелетяха през вътрешната врата и Клаудия, и аз се залепихме за шкафовете. Държах под око далечната врата, но не можех да се прицеля и да се покрия едновременно. Още един пистолет стреля през стаята от малкия прозорец над мивката. Отнесе голямо парче от шкафовете. Бях възможно най-ниско до земята, по задник, притисната до шкафа, но бях насочила браунинга към плъзгащата стъклена врата. Пистолета стреля отново през малкия прозорец и изстрелите от дневната идваха един след друг, без да се прицелват, просто да ни задържат където сме. Държах очите си и пистолета към далечната врата. Те стреляха да покрият нещо и това бе единствената останала врата.

Трима от тях минаха през плъзгащата се врата и всичко забави ход. Гледах света през кристал, всичко с изострени ъгли. Имах цялото време на светя да видя двете змии и човека лъв Марко да влизат в част от мига, който бе толкова бърз, че знаех, че никой от тях не е човек. Видях пистолетите, дълги и черни, цевта невъзможно дълга, лъвът Марко, имаше 9мм във всяка ръка. Имах впечатлението за кафява и златна козина, преди първият ми изстрел да го улучи отстрани, завъртайки го настрани. Клаудия стреля по една от змиите, той падна, но другия пистолет стреля и я почувствах да се гърчи над мен.

Вкарах два куршума в гърдите на мъжа и той падна на кухненската маса, пистолетът падна безшумно на пода.

Куршум удари в дясно от мен и видях Марко да се прицелва, проснат на земята. Обърнах браунинга да се прицеля в него, но щеше да бъде твърде късно. Гледах го да натиска спусъка и знаех, че ме е хванал. Нямаше време да се страхувам, само спокойната мисъл, че той ще ме застреля и не можех да го спря. Тогава черна козина бе зад него, издърпвайки го назад, докато изстрелят се изплъзна по пода пред мен.

Леопард в човешка форма изхвърли мъжа през вратата и изчезна след него.

Държах очите си на вратата, но нищо не помръдна. Нещо покапа по лицето ми, топло, почти горещо. Клаудия се плъзна надолу по шкафа, да седне, краката й се разкрачиха пред нея, все още с пистолет в ръка, но разхлабено. Дадох си секунда да видя, че дясното й рамо и ръка бяха червена маса, после се обърнах към плъзгащата се врата. Прегърнах шкафа до нея. Ако дойдеха през вратата на дневната, тогава може и да улучих някой от тях. Ако нахлуеха от двете врати едновременно, бе свършено.