Окованият нарцис

-Ще ти причини болка да мислиш за мен с Нарцис. И дори след като съм с него, той все още няма да отговори на въпроса на когото чакаш толкова отчаяно да получиш отговор. Жан Клод се вкочани, захвата му се стегна върху ръката ми. Почувствах го да издига собствените си щитове на място, държейки ни извън мислите си, чувствата си в този момент. Горещата енергия между нас започна да се разсейва. Жан Клод се бе направил част от веригата ни. Сега той ни оставяше, въпреки че не мисля че го прави нарочно. Той просто не можеше да се защити от нас и да запази потока.

Гласът му дойде спокоен, обичайно отегченият и изтънчен глас, който му е така присъщ.

-Как може да си сигурен, че той няма да ми каже.

-Мога да бъда сигурен в това което аз ще направя. А аз няма да му дам отговора който желаеш.

-Какъв отговор? - попитах. - За какво говорите момчета?

Двамата вампира се гледаха.

-Попитай Жан Клод - каза Ашър.

Погледнах към Жан Клод, но той се бе втренчил в Ашър. По някакъв начин останалите от нас бяха излишни, публика за шоу за което е ненужна.

-Започваш да издребняваш - каза Ричард.

Погледа на вампира се премести към мъжа от другата ми страна и гнева в тези очи накара зениците му да се загубят в това светло синьо. Изглеждаше като слепец.

-Не съм ли спечелил правото си да издребнявам, Ричард?

Ричард поклати глава -Просто му кажи истината.

-Има трима души в неговата сила пред които ще се разкрия, на които ще позволя да ме докоснат и ще им отговоря на толкова важен въпрос. - Той се изправи с едно грациозно движение. Пристъпи достатъчно близо, че силата да се плъзне около него, дъхът му излизаше трепетно между устните му. Силата го позна и загоря по-силно, сякаш можеше да се свърже с трима ни ако не внимавахме. Дали силата се нуждаеше от вампир, а не специално от Жан Клод? Ричард затвори своята страна от силата, приличаше ми на метална сила, солидна и непреклонна.

Ашър погали въздуха около ръката на Ричард и отстъпи като потри длани в ръцете си. -Силата избледнява. - Той се разтърси като куче излизащо от водата - Ако кажеш да, мъките му могат да свършат.

Намръщих се и на двамата, не бях сигурна че следя разказа, не бях сигурна, че искам. Ашър обърна бледите си, удавящи очи към мен.

-Или нашата справедлива Анита. - Той вече клатеше глава. - Но не, знам по-добре от колкото да питам. Бих се насладил да шокирам нашият хетеросексуален Ричард с предложенията си. Но Анита не се дразни толкова лесно. - Той дойде да застане пред Жан Клод. - И разбира се, ако иска отговора толкова много, може да попита сам. Изражението на Жан Клод бе повече от арогантно.

-Знаеш защо не го правя.

Ашър се премести обратно да застане пред мен.

-Той отказа леглото ми, защото се страхува че ти ще ... как е американската дума ... ще го зарежеш, ако разбереш, че той спи с мъж. Ще го направиш ли?

Трябваше да преглътна преди да отговоря.

-Да.

Ашър се усмихна, но не беше щастлива усмивка, по скоро автоматична от това че е предвидил отговора.

-Тогава аз ще се позабавлявам с Нарцис и Жан Клод няма да знае дали съм останал защото съм се превърнал в любител на такива неща или защото този вид любов е всичко което е останало за мен.,

-Не съм съгласен с това - каза Нарцис - Преди да взема втория - не четвъртият избор, остави ме да видя какво купувам.

Ашър се изправи, обърна се тъка че лявата му страна да е към хиената. Той разкопча маската си и я отметна над главата си. Ние стояхме достатъчно от тази страна, тъка че да мога да видя перфектният му профил. Златната му коса и имам предвид златна, беше сплетена отзад, тъка че нищо не пречеше на погледа. Аз обикновено гледах Ашър през слой от коса. Без нея, линиите на лицето му бяха като структура, нещо толкова гладко и прекрасно, че искаш да го докоснеш, да го проследиш с ръцете си, да го целуваш. Дори и след малкото шоу което беше поставил, той бе красив. Изглежда нищо не се бе променило докато гледах Ашър.

-Много приятно - каза Нарцис - много, много приятно, но аз имам много красиви мъже зад гърба си и на повикване. Предполагам не толкова хубави, но все пак. . .

Ашър обърна лице към мъжа. Каквото и да казваше Нарцис умря в гърлото му. Дясната страна на лицето на Ашър изглеждаше като восък от изгоряла свещ. Белезите започваха по средата

Беше сякаш този който го е измъчвал, преди всички тези векове, е искал да остане достатъчно от него че да може да си спомня перфектността си. Очите му все очите бяха разгневени, носа му беше перфектен, устата му бе пълна и само за целуване, но останалото. . . останалото беше белязано. Не съсипано, не развалено, а белязано. Спомнях си гладкото съвършенство на Ашър, усещането за това съвършено тяло триещо се в моето. Не мой спомени. Аз никога не бях виждала Ашър гол. Аз никога не го бях докосвала по този начин. Но Жан Клод го беше правил преди двеста години.

Това прави невъзможно за мен да гледам Ашър безпристрастно, защото си спомнях че съм влюбена в него, факт бе, че все още малко бях влюбена в него. Което означаваше че Жан Клод все още малко го обичаше. Личният ми живот просто не може да стане по-сложен.