Окованият нарцис

Той лежеше тихо, с изключение на неистовото дишане. Звук ме накара да повдигна поглед от бедрата на Натаниел, подпирайки се на гладката ранена плът на задника му. Джейсън стоеше в средата на стаята с това, което изглеждаше като окови в ръцете му. Очите му бяха широки, дишането твърде бързо.

Трябваше да се чувствам неудобно, но Аrdeur беше сит, и моят звяр се беше свил в мен като доволна котка. Бях твърде доволна от себе си за да бъда смутена.

- От колко време гледаш?- Дори гласът ми звучеше мързелив.

Той трябваше да прочисти гърлото си два пъти преди да успее да каже:

- Достатъчно дълго.

Аз се качих обратно до тялото на Натаниел, докато не бях притисната по дължината му. Поставих бузата си срещу лицето му и прошепнах:

- Добре ли си?

- Да.- беше шепот.

- Не те ли нараних?

- Това беше ... прекрасно. О, Боже, това беше ... по-добро, отколкото си го представях. Вдигнах се, галейки косата му, обръщайки се назад да погледна Джейсън, който все още стоеше в средата на пода.

- Защо не се опита да ме спреш ?

- Жан-Клод се страхуваше ,че ще откъснеш гърлото на Натаниел или нещо подобно. -Гласът на се връщаше към нормалното, само малката част на несигурността в него.

-Но аз те наблюдавах. Всеки път, когато мислех, че ще трябва да се намеся, ти се отдръпваше. Всеки път, когато мислех, че ще загубиш контрол, ти се справяше. Ти управляваше глада, опитоми го .

Чувствах Жан-Клод буден, почувствах го да поема първия си дъх за деня. Той също ме усети ,усети ме все още лежаща гола на тялото на Натаниел, помириса аромата на свежа кръв, почувства, че съм се хранила, и то добре. Почувствах го да идва към мен,бързаше към мен, привлечени от миризмата на кръв , топла плът, секс, и мен.

16

-Жан-Клод идва - каза Джейсън.

-Знам - отвърнах.

Джейсън се приближи до крака на леглото, гледайки надолу към нас, към мен. Очите се забавиха върху мен. По-голямата част от тялото ми скрита до Натаниел, но той гледаше това, което бе разкрито. Ако не бях погледнала преди в сърцето му, щях да съм ядосана или щях да му кажа да спр, но сега не исках да го кажа. Той ме искаше. Просто мен, не за винаги, а просто за една нощ, ден, седмица, само понякога. Чувствата на Джейсън към мен може да са най-неусложнението от тези на всички останали мъже в живота ми. Простото си има своя чар, дори и когато ardeur го няма. В момента в който си помислих, че го няма, разбрах че не е истина. Гладът бе точно под повърхността, като нещо кипящо в тенджерата, трябва да държиш горещината ниска или ще изври. Имах достатъчно горещина за целият ден.

С Джейсън се гледахем един друг. Не знам какво щяхме да кажем, но точно тогава вратата се отвори. Беше Ашър. Неговата стая бе по-близо от стаята с ковчезите, но не го очаквах. Златната му коса лежеше на перфектни вълни около раменете на робата му. Вампирите не се движат в своят „сън”, така че нямат сутрешни проблеми. Робата беше в богато тъмно кафяво, отворена над съвпадащо долнище на пижама. Гърдите му бяха голи и робата се носеше около него като късо наметало, докато влизаше в стаята.

Дойде да застане до леглото, но погледа му отиде върху тялото на Натаниел, върху кръвта.

-Аз почувствах... - вдигна очите си към лицето ми и аз се взрях в него над тялото на Натаниел. - Почувствах повика.

-Аз не съм те викала - казах.

-Силата го направи. - Падна на колена до леглото. - Ти ли направи това?

Кимнах.

Протегна се към мен, сякаш да докосне лицето ми, тогава се дръпна назад. Сякаш е докоснал нещо във въздуха пред мен, което го е стреснало. Вдигна ръка към лицето си и помириса, тогава я близна, сякаш там има нещо, което да се вкуси.

-Може ли да те вкуся pomme de sang ? - това бе френската дума за ябълка от кръв и прякор за хората, които редовно даряват кръв на вампири. Част от мен искаше да спори с фразата, но аз се бях нахранила от Натаниел, дори бях вкусила кръвта му. Да изисквам друг израз ще реже косъма малко прекалено прецизно за съвестта ми. Ще кажем на лопатата лопата.

-Дефинирай вкуся - казах.

-Оближа раните.

Предложението би трябвало да ме притеснява, но не го направи. Снижих лицето си достатъчно, че да видя окото на Натаниел.

-Съгласен ли си с това, Натаниел?

Той кимна с лице все още притиснато към леглото.

-Помогни си сам.

Ашър приближи устните си към гърба на Натаниел, към раната точно над кръста му.Държеше тези ледено сини очи към мен, по начина по който гледаш някого по време на джудо мач, страхуваш се, че ако извърнеш поглед, ще те ударят. Напомни ми на това да гледаш лъв да пие от езеро, техните очи гледащи нагоре, търсещи опасност докато пият.

Натаниел издаде звук, когато Ашър близна раната. Бе спряло да кърви, но както вампира прокара езика си по раната, видях кръвта да излиза отново на повърхността. Вампирите имат антикоагуланти в слюнката си, но никога не съм го виждала на демонстрация, толкова добре, колкото сега.