Опасно наследство

Все пак последните думи, които Гьоринг ми каза, едва ли звучаха безсмислено. Бяха съвсем ясни.

— Бъдете сигурен. Това е шедьовър — не го подценявайте.

После той запали една пура и се отпусна, сякаш си почиваше след обилна вечеря в клуба. Тогава всички имахме различни предположения за това кой му внася тайно пури и същевременно се чудехме какво ли се изнася по същия начин.

Сложих плика в джоба на куртката си и заедно с ефрейтора тръгнахме по коридора. Проверихме дали всички останали килии са заключени за през нощта. Когато проверката приключи, аз се върнах в канцеларията си. Нямах никакви непосредствени задължения и затова седнал да си напиша рапорта. Оставих плика в джоба на униформата си с намерение да го отворя веднага на другата сутрин след екзекуцията на Гьоринг. Тъкмо проверявах заповедите за деня, когато ефрейторът се втурна в стаята, без да чука. „Гьоринг, сър, Гьоринг“ — викаше безумно той. Погледнах уплашеното му лице и не попитах за подробностите. И двамата изтичахме обратно към килията на райхсмаршала.

Гьоринг лежеше по очи върху леглото. Обърнах го и видях, че е мъртъв. В последвалата суматоха съвсем забравих за писмото. След няколко дни от аутопсията се разбра, че е отровен, съдът заключи, че капсулата с цианида, открит в тялото му, е била поставена в някоя от пурите.

Тъй като аз последен го бях видял лично, слуховете бързо свързаха моето име със смъртта му. Разбира се, в тези предположения нямаше нищо вярно. Защото аз нито за миг не се съмнявах, че съдът е произнесъл справедлива присъда — той наистина заслужаваше да бъде обесен заради ролята си във войната.

Бях много огорчен от непрекъснатите подмятания, че съм внесъл пурите и така съм помогнал на Гьоринг да умре по-лесно. При тези обстоятелства като че ли най-почтено беше да се оттегля, защото не исках да се опетнява повече името на полка. По-късно през същата година се завърнах в Англия и реших най-после да изхвърля старата униформа. И тогава пак попаднах на този плик. Когато обясних на майка ти всички обстоятелства по инцидента, тя ме помоли да го унищожа. Смяташе, че вече е донесъл достатъчно беди на семейството ни и дори в него да се посочва кой е отговорен за убийството на Гьоринг, тези сведения едва ли ще донесат някаква полза. Съобразих се с нейните желания и не отворих плика. Не можех и да го унищожа, защото все си спомнях последните думи на Гьоринг за някакъв шедьовър. Така че го скрих сред личните си документи.

И понеже въображаемите грехове на бащите неизбежно се стоварват върху следващото поколение, аз мисля, че ти не бива да изпитваш моите угризения. Следователно, ако има нещо, което да се спечели от съдържанието на този плик, то нека майка ти първа се възползва от него, без обаче да знае какъв е произходът на това богатство.

Наблюдавах те с гордост как израстваш и напредваш и на теб разчитам да вземеш правилно решение.

Ако пък изпитваш някакви съмнения относно отварянето на плика, унищожи го и не мисли повече за това.

Ако го отвориш и откриеш, че целят да те замесят в някакви безчестни дела, то отърви се незабавно от него.

Бог да те благослови.

Твой любящ баща,

Джералд Скот