Читаем Орки полностью

Орки

Съглеждам в очите ти страх и омраза. За теб съм чудовище, което дебне в сенките, чудовище, с което плашиш децата. Твар, която трябва да бъде преследвана и изтребвана до крак.Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.Никълс преобръща жанра наопаки, като концентрира вниманието върху прекалено озлочестените орки. Бързо и завладяващо действие, схватки, смях и много приключения. Гардиън Странно пленителна, динамична и чудата. Купете сега или ще се молите за милост по-късно. Тад Уилямс Прекрасна творба: шеметна, пълна с картинно описани битки… вълнуваща и искрено трогателна. Пиршество дори за най-отегчените любители на фентъзито.Да ви е сладко! Том Холт

Стен Никълс

Классическая проза18+
<p>Стен Никълс</p><p>Орки</p>

Посвещава се

на Мариане Гей и Ник Филтър,

задето бяха щастливи

и ме вдъхновяваха с любовта си.

<p>Благодарности</p>

Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация.

Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването.

orki-karta.png<p>Пазителят на светкавицата</p>Ей, оркското войнство, да вдигнем врява,да вдигнем врява и глъчка сега.Когато от странство се връщаме с плячка,с богатства несметни да смаем света.Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни,кажете ни сбогом, къщовници, с песни.Кръвта ни за сеч и разплата жадува,а мечът погибел да сее бленува.Да палим, да грабим, накрая да режемглавите от шиите, от пояс кесиите.Врага в битка страшна без жал да затрием,връз гроба му бъчва със ейл да изпием.Над бряг непознат стройна кула стърчеше,в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше.Имотец прибрахме, злодейства пиляхме,живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме.Селяк с тумбак сладка щерка таеше,с нож го ръчнахме, после дълго врещеше.Щом секна да кряка, златцето издаде,щерката търти да бяга, жената турнахме на клада.Да вдигнеме халби, ей оркското войнство,до дъно да пием тръпчивия ейл.Вразите лишихме от чест и достойнство,триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен <p>1.</p>

Земята около Страк бе осеяна с трупове.

Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват.

Всичко това изпълваше душата му с радост.

Пристъпи напред, подхлъзна се и едва не падна и само инстинктът го накара да вдигне меча и да посрещне първия удар. От сблъсъка се разтърси цялото му тяло. Той отстъпи назад, приведе се и отново се втурна в атака, промушвайки се под защитата на противника си. Заби острието на меча в корема му. Дръпна го рязко нагоре, влагайки цялата си сила, докато то не опря в долната част на гръдната клетка, а през раната се заточиха кървави вътрешности. Съществото падна на колене, със застинало от ужас изражение.

Но Страк нямаше време да се наслаждава на победата. Вторият нападател се нахвърли върху него, размахвайки грамаден двуостър меч, чието острие профуча на косъм от главата му. Този действаше по-предпазливо, след като бе присъствал на кончината на своя другар. Страк премина в отбрана, заплитайки меча на противника в сложна игра от удари и контраудари. Двамата подскачаха напред-назад, мушкаха и отбиваха, следвайки ритъма на някакъв бавен и тромав танц, докато ботушите им търсеха опора между телата на ранените и убитите.

Оръжието на Страк бе по-подходящо за фехтовка. Тежкият дълъг меч на противника му бе неудобен за близък бой. Пригоден за посичане, той трябваше да се вдига и завърта с голям мах. След няколко подобни удара съществото започна да се задъхва, издишвайки облаци пара. Страк продължи да го тормози от разстояние, изчаквайки своя шанс.

Завладян от отчаяние, неговият противник се втурна в атака, замахвайки да го посече с вертикален удар. Не уцели, но се приближи достатъчно и когато вдигаше отново ръце за повторен мах, остави гърдите си открити. Острието на Страк намери чевръсто сърцето му, обагряйки нагръдника му с алени петна. Съществото подгъна крака и изчезна някъде сред мелето от блъскащи се фигури.

Страк погледна надолу по склона, към равнината в подножието на хълма, където неговите Върколаци все още бяха въвлечени в битката.

След това си пое дъх и отново се върна в касапницата.

Койла вдигна глава и съгледа Страк на хълма над тях, недалеч от стените на поселището, да сече наляво и надясно, обграден от плътна стена защитници.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература