Отмъщението на ери

В този миг през кръга от стоящите наоколо гости си проби път един млад мъж и пристъпи към застаналия близо до олтара Потомба.

— Привет на теб, о, Потомба, татко на моята съпруга! Докато ме е нямало вкъщи, тя е дошла при теб и аз сега идвам да си я отведа обратно.

— Махни се от мен, езичнико! — гласеше отговорът. — Аз вече нямам никаква работа с теб!

Аноуи остана спокоен. Той само сложи ръка на рамото на своята жена и се обърна към свещеника:

— Митонаре, тази жена ми се закле във вярност в черепите на нашите предци. Жрецът на нашия народ ме попита: „Ейта аней ое а фааруе и та ое ватрмна?“ (Никога ли няма да напуснеш твоята жена?) и аз отговорих: „Ейта!“ (Не!) Потомба ни даде своята благословия. Ти имаш ли правото да ни разделиш?

Мисионерът вдигна очи към небето.

— Като всемогъща майка Светата християнска църква може да взема и дава дъщерите си на когото поиска. Махай се оттук, невернико, за да не се стовари върху теб гневът на Божиите чада!

— Тогава ела, Манина! — отговори той, хващайки я за ръката.

В същия миг Маори го удари с юмрук в лицето и няколко души го уловиха и повлякоха. Той не каза нито дума и не се възпротиви. Но когато стигнаха близо до брега, се отскубна и скочи в кануто си.

— Кажете на Маори, че ще се явя да си взема жената! — викна и загреба в открито море.

Заобиколи острова и стигна до разположеното точно срещу Папеете селце Алфареайтеа. Там пристана и слезе на брега да си купи известно количество малки и големи риби.

Когато сметна, че е настанало подходящото време, качи се пак в плавателния съд и стигна с гребане до едно място, откъдето можеше да обхване с поглед протока между двата острова. Над водата се спусна мрак, нощта настъпи, но вълните около кануто приличаха на прозрачен течен кристал. Той върза една от рибите за парче лико, спусна я във водата и само след кратко време последва рязко дръпване. Една акула беше отмъкнала примамката. След известно време младият мъж хвърли втора риба и продължи така, докато пет-шест акули залудуваха около лодката му.

— Бъдете добре дошли, слуги на ери. Аз ще си отмъстя, а вие ще си получите храната!

Продължи да примамва ненаситните чудовища около себе си, докато трепкащите огньове на приближаващи лодки го убедиха, че флотата отвежда вкъщи новобрачната двойка. Той загреба бавно към тях, следван от акулите.

Далеч пред всички плаваше Маори. Беше се настанил отзад при кормилото, докато Манина седеше отпред на носа. Внезапно той видя пред себе си едно кану, което му препречи пътя. Изправи се.

— Стой, кой е там? — запита.

— Аноуи, за да ти заплати днешния удар! — прозвуча в отговор.

Същевременно приближи лодката по дължина на неговата, два силни среза с острия крие по ликовите връзки на аутригъра и напречните пръти паднаха във водата. Сега Маори при най-малкото движение беше неспасяемо изгубен.

— Манина, насам! — извика Аноуи.

С един пъргав скок жена му се озова при него. Лодката на Маори, сега без балансьор, се обърна, той се изтърси със силен крясък във водата и беше веднага посрещнат от акулите.

Преди останалите съдове да стигнат мястото, Аноуи беше поставил платното и полетя със своето бързо, остроносо кану по посока Лога. Никой никога вече не чу за него и Манина. След известно време брат му Омби също напусна Таити и тръгна, както се заговори, към островите Тубуай. Не след дълго Потомба умря. Беше обичал своето единствено дете и последните му думи били проклятие срещу „белия митонаре“, на когото дължеше загубата на дъщеря си.