Отмъщението на Монца

Предпазливостта на първо място, винаги. Тази жена, наричана Змията на Талинс, беше крайно опасна. Ако Морвийр не го знаеше от репутацията й, от разговора, от работата, за която го бе ангажирала, щеше да го прочете в този едничък поглед. Сериозно се замисли дали да не я наръга фатално, да хвърли северняка в реката и да забрави за цялата работа.

Но да убие Великия херцог Орсо, най-могъщия човек в Стирия? Да промени хода на историята с едно майсторско използване на изкуството си? Поне делото, ако не името му, да остане във вековете? Какъв по-хубав начин да довърши една кариера с недостижими постижения? Самата мисъл го накара да се усмихне широко.

Той въздъхна тежко.

— Надявам се, че няма да съжалявам. — Наведе се и убоде лекичко ръката на Муркато; пусна й само една капка кръв.

След няколко минути противоотровата започна да действа. Монца се намръщи и изви глава в една, а после и в друга посока, за да раздвижи схванатите си мускули.

— Изненадана съм.

— Така ли? Защо?

— Очаквах майстор отровител, а не някакъв дребен смешник.

Усмивката на Морвийр изчезна. Разбира се, трябваше му само миг, за да се овладее. И да спре с мръщене кикотенето на Дей.

— Надявам се, че временната парализа не е била твърде неприятна. Нали ми е простено? Ако ще работим заедно, няма да е добре отношенията ни да са помрачени.

— Разбира се. — Тя започна да раздвижва раменете си, а в ъгъла на устата й се появи лека усмивка. — Имам нужда от това, което предлагаш, а ти искаш това, което имам. Работата си е работа.

— Чудесно. Великолепно… Несравнимо. — Морвийр се усмихна широко.

Но не й повярва и за момент. Това беше най-смъртоносната задача, с най-смъртоносния работодател. Монцаро Муркато, известна като Касапина на Каприл, не беше от прощаващия тип. Не му беше простила. Ни най-малко. От този момент предпазливостта трябваше да е на първо, второ и трето място.

Наука и магия

На билото Тръпката дръпна юздите на коня. Околността беше осеяна с ниви, самотни ферми и сгушени селца, както й съвсем рехави горички. На десетина мили се виждаше мрачното море, извивките на залива и бледите очертания на града. Малки кулички, издигнати на трите хълма под сивото небе.

— Уестпорт — каза Дружелюбния до него.

Колкото повече се приближаваха до проклетото място, толкова по-неспокоен ставаше Тръпката. Освен това беше схванат, настинал и отегчен. Намръщи се към Муркато, която яздеше сама начело. Закачулена тъмна фигура, сливаща са с мрачния пейзаж. Колелата на каруцата скърцаха по пътя. Конете тропаха и пръхтяха. В голите полета се чуваше грачене. Но никой не говореше.

Групата беше намусена през цялото пътуване. Нормално, като се имаше предвид целта на пътешествието. А именно — убийство. Зачуди се какво ли би казал баща му за това. Пукащия врат се придържаше към старите традиции и винаги се стараеше да прави правилното. Убийството на непознат за пари не влизаше в тази концепция, колкото и да го въртеше из главата си.

Внезапно се разнесе висок смях. Беше Дей, която седеше в каруцата до Морвийр и хрупаше ябълка. Тръпката не беше чувал смях от доста време и това го привлече като пеперуда към свещ.

— На какво се смееш? — И се усмихна, очаквайки шегата.

Тя се обърна към него, поклащаше се в ритъм с каруцата.

— Чудех се дали си се изпуснал, когато се свлече от стола като преобърната костенурка.

— Според мен се е изпуснал — обади се Морвийр. — Но ме съмнява, че можехме да доловим разликата в миризмата.

Усмивката на Тръпката замръзна. Спомни си как стоеше в градината, мръщеше се и се опитваше да изглежда опасно. След това усети замайване. Опита да повдигне ръка, но не можа. Опита да каже нещо, но не успя. После се свлече на земята. След това не помнеше.

— Какво ми направихте? — Той понижи глас. — Магия?

Дей се разсмя така, че от устата й захвърчаха парченца ябълка.

— Става все по-добре.

— А аз смятах, че ще е неприятен спътник — подсмихна се Морвийр. — Ха, магия! Това е като една от онези истории.

— Като в дебелите глупави книги! Магове, дяволи и подобни глупости! — Дей едва се сдържаше. — Глупави истории за деца!

— Добре де — въздъхна Тръпката. — Разбирам. Тъп съм като пъстърва във вир. Не е магия. Тогава какво?

— Наука. — Дей продължаваше да се усмихва.

Тръпката не схвана веднага.

— Това какво е? Друг вид магия?

— Не. Точно обратното — изсумтя Морвийр. — Науката е система от рационални мисли, създадена да изследва света и да установи принципите, според които той функционира. Ученият използва тези принципи, за да постигне желания ефект. Нещо, което би изглеждало магическо в очите на примитивните хора. — Тръпката се затрудни с дългите стирийски думи. За човек, който твърдеше, че е умен, Морвийр имаше неприятния навик да усложнява простите неща. — Съответно, магията е система от заблуждения, създадена да залъгва идиотите.

— Да бе. Значи аз съм най-тъпото копеле в Кръга на света? Цяло чудо е как не се насирам, ако не мисля за задника си непрекъснато.

— И аз това се чудех.

— Магията съществува — изръмжа Тръпката. — Видях как една жена призова мъгла.