Отмъстена любов

Леш отвори прозорците и спря притока на топъл въздух, насочен към предната седалка. Когато пристигна пред съборети-ната, вече се чувстваше много по-жив. Паркира отзад, така че мерцедесът да бъде прикрит от затворената веранда и гаража. Влезе през кухненската врата.

- Къде сте? - извика. - Какво е положението?

Тишина.

Надникна в гаража и тъй като видя вътре само лексуса, предположи, че господин Д., Грейди и другите двама още не са се върнали от срещата с поредния дилър. А това значеше, че има време да хапне. Тръгна към хладилника, зареден специално за него и набра номера на малкия тексасец. Едно позвъняване. Две позвънявания.

Извади сандвич с пуйка и провери срока му на годност, а в ухото му прозвуча сигнал, показващ, че се е включила гласовата поща на господин Д. Леш се напрегна и се втренчи в телефона си. Никога не стигаше до гласова поща. Никога. Разбира се, беше възможно срещата да е продължила по-дълго и в момента да се намираха по средата й.

Леш се хранеше и седеше в очакване да чуе завръщането им всеки миг. Когато това не се случи, той отиде в дневната и включи лаптопа. Имаше джипиес система, която установяваше местонахождението на всеки телефон, принадлежащ на Обществото на лесърите. Включи опцията за проследяване на този на господин Д. и установи...

Движеше се бързо на изток. И другите двама лесъри бяха с него.

Тогава защо не вдигаше телефона си?

Изпълнен с подозрения, Леш набра отново номера му и закрачи из овехтялото помещение, а звъненето продължаваше ли, продължаваше. В къщата нямаше нищо нередно, доколкото можеше да види. Всичко в дневната беше същото, а спалните бяха подредени. Рамките на прозорците бяха непокътнати, а капаците спуснати.

Звънеше на тексасеца за трети път, когато пое по коридора, водещ към предната част на къщата, гледаща към улицата...

Леш спря и рязко завъртя глава към вратата, която все още не беше отворил... През процепа й отдолу проникваше студен въздух. Нямаше нужда да я отваря, за да разбере какво се беше случило, но въпреки това го направи. Стъклото беше счупено, а по перваза имаше черни следи. От гума, а не от лесърска кръв.

Хвърли бърз поглед и забеляза стъпки по тънкия слой сняг, които водеха към улицата. Без съмнение упражнението с краката не беше продължило дълго. В тихия квартал наоколо имаше много коли, които можеха да бъдат задигнати, а такова нещо беше детска игра за всеки престъпник.

Грейди се беше опитал да избяга.

А това изненада Леш. Грейди със сигурност не беше кой знае колко умен, но полицията беше по петите му. Защо би рискувал по петите му да тръгне още някой, който го издирва?

Леш отиде в дневната и се намръщи, загледан в канапето, където Грейди беше оставил мазната кутия от пица и... вестника, който беше чел. Беше отворен на некролозите. Леш си припомни ожулените му кокалчета, отиде и взе вестника...

Подуши някаква миризма върху страниците. „Олд спайс".

Значи господин Д. все пак притежаваше поне половин мозък и също го беше разгледал.

Погледът на Леш пробяга по имената. Няколко човеци на седемдесет и осемдесет години. Един на шейсет. Двама на петдесет. Никой от тях не носеше името Грейди.

Трима от покойниците не бяха жители на града, но имаха семейства в Колдуел...

А, ето нещо интересно. Кристиан Андрюз, двайсет и четиригодишна. Не се споменаваше причината за смъртта, но беше починала в неделя, а погребалната церемония беше извършена днес в гробището „Боровата горичка". И най-важното: „Вместо цветя моля изпращайте дарения на фонда за жертви на домашно насилие СПД".

Леш се втурна към лаптопа и провери данните от джипие-са. Фордът на господин Д. се носеше стремително към... Ти да видиш! Към гробището, където някога прекрасната Кристиан Андрюз щеше да прекара вечността, прегърната от ангели.

Сега вече му беше ясен случаят на Грейди. Нещастникът пребивал момичето редовно, докато една вечер не прекалил с грубата си обич. Тя умряла, а полицията открила тялото и започнала да издирва гаджето наркопласьор, който използвал малката женичка за отдушник от стреса в работата. Нищо чудно, че бяха по петите му.

А любовта надделяваше над всичко... Дори и над здравия разум у престъпниците.

Леш излезе отвън и се материализира в гробищния парк, готов за среща не само с този глупав човек, но и с тъпите лесъри, които би трябвало да го пазят по-добре.

Прие форма само на десетина метра от една паркирала кола и едва не беше забелязан от седящия вътре. Бързо се скри зад статуя на жена в роба и огледа седана пред себе си. Намиращият се вътре беше човек, ако се съдеше по миризмата. Човек с много кафе пред себе си.

Полицай под прикритие. Който без съмнение се надяваше, че Грейди ще стори точно това, което и беше предприел: ще почете лично убитото от него момиче.

Добре, тази игра можеше да се играе и от двама.