Отвъд

Халеф направи замислена физиономия и попитай за причината, обясни:

— Не ми харесва, дето камилите са точно три. Няма как да не се сетя за Гхани. Следата идва от посоката на неговия път. Ти какво ще речеш по въпроса, сихди?

— На твоето мнение съм — изразих аз съгласие с него. — Да последваме бързо дирята! Кой знае какво е наумил, ако наистина е бил той. Във всеки случай нищо добро.

Отклонихме се напреки от пътя директно в пустинята, като яздехме много по-бързо, отколкото досега. Колкото повече напредвахме, толкова напрежението ни нарастваше. Измина близо три четвърти час и ето че забелязахме някакъв предмет, лежащ сред дълбоката самота на пясъка. С приближаването установихме, че се движи, а когато го достигнахме, от всички уста прозвуча крясък на възмущение. Беше човек… слепецът!

Лежеше странично от края на дирята. Беше вързан и видяхме, че в смъртния си страх се е извивал и търкалял и така се е отдалечил от нея до мястото, където лежеше сега. Очите му бяха затворени — знак, че в момента отсъстваше духом. Движенията, които бяхме наблюдавали, са били вероятно неволни. Сега лежеше тих и неподвижен. Това беше дело на най-голяма жестокост. По-късно узнахме от него подробностите. Гхани го разпитал кого смята за крадеца на Канс ел Адха. „Теб — отговорил той. — Ти си участвал и в избиването на войниците. Но въпреки това аз ще остана при теб, защото си мой благодетел и не бива да те напусна.“

Това се случило при кладенеца, преди да отида с Халеф при него. Ето как Гхани е видял в лицето на стареца свидетел на престъпленията си, който в Мека можел да го издаде, и затова намислил да го обезвреди. Твърде страхлив да причини непосредствена смърт, той решил да го изостави в пустинята. Както видяхме сега, изпълнил грозния си замисъл.

Наляхме вода в устата на този достоен за съжаление мъж, която видимо го ободри, но той не се събуди. Когато го прегледахме за някакво нараняване, не открихме нищо. Просто беше оставен да умре от глад и жажда.

— В Мека, в Мека! — изскърца зъби Халеф. — Гхани, Гхани, за теб щеше да е по-добре самият да беше умрял тук от глад и жажда, отколкото да дойдем в Свещения град и да разбутаме лъжовната ти слава.

В същия смисъл се изказаха и другите. Аз не се обадих. Не изпитвах гняв като тях, не чувствах нищо освен дълбока тъга. Изметта на човечеството и Божието подобие, колко стъпала има между тази низина и тази висина! На кое от тях стоим ние?

Слепецът получи най-спокойната камила и най-доброто място, което можехме да му приготвим. После поехме обратно. Той не се помръдваше. Лицето, дълбоко хлътнало напомняше мъртвец. Но когато стигнахме мястото, където бяхме извили, и се включихме в първоначалното направление, вдигна ръка, посочи натам, където го бяхме намерили, и каза с гласа на Бен Нур:

— Погледнете още веднъж назад и запомнете това място, защото отново ще дойдете тук, когато се уреждат сметките!