Пактът „Касандра“

— Джон! Добре ли си? Получих сведения, че е имало експлозия.

— Това беше моя работа.

— Къде се намираш?

— Точно пред централата. Обектът се движи — доколкото виждам, върви пеша. Не знам кого сте изпратили, сър, но свърши работа. Пристигнаха тъкмо навреме, за да сплашат Дрейк.

— А той какво направи? Захапа ли стръвта?

Смит погледна към пулсиращата синя точица.

— Да, сър. Вече върви натам.

* * *

За пет минути сержант Патрик Дрейк измина пътеката между дърветата, дълга една миля, която разделяше централата от пустия увеселителен парк, където беше оставил колата си.

Като се оглеждаше за преследвачи, Дрейк пропътува разстоянието до покрайнините на Александрия. Наближи паркинга на автомотел „Хауърд Джонсън“ и спря пред последното бунгало в редицата. Слезе, отвори вратата и видя вътре генерал Ричардсън и Антъни Прайс.

— Докладвай, сержант — изкомандва Ричардсън.

— Обектът е неутрализиран, сър — бързо отговори Дрейк. — Два изстрела в средата на туловището.

— Сигурен ли си? — попита Прайс.

— Какво искаш, Тони? — избухна Ричардсън. — Да ти поднесем главата на Смит на тепсия? — той се обърна към Дрейк. — Свободно, сержант. Справи се добре.

— Благодаря, сър.

Прайс кимна към раницата, която Дрейк носеше със себе си.

— Какво е това?

Дрейк я хвърли на едно от леглата.

— Остана от Смит.

Развърза вървите и изсипа съдържанието на раницата: две допълнителни пачки патрони, пътна карта, мобилен телефон, съвсем малък касетофон и малък кръгъл предмет, който привлече вниманието на Прайс.

— Какво е това?

— Заслепяваща граната, сър — отговори Дрейк, като се престори, че не забелязва уплахата, изписана на лицето му. — Всичко е наред, сър. Пръстенът е на мястото си.

— Остави ни насаме, войнико — каза Прайс.

Дрейк влезе в банята, а Прайс стисна ръката на Ричардсън.

— Стига с тези хлапашки глупости, Франк. Нямаше нужда да идваме тук лично. Дрейк можеше да ни докладва за резултатите по телефона.

Ричардсън отблъсна ръката му.

— Аз не работя така, Тони. Изгубих един хлапак, както ти го наричаш, в Палермо. Той имаше име: Травис Никълс. И ако случайно си забравил, Смит вече е по петите ни — обади ми се във Форт Белвоар на линия, която според теб беше секретна!

— Номерът беше секретен! — изкрещя Прайс в отговор. — Твоят човек им го е казал.

Ричардсън поклати глава.

— За човек, който се занимава с такива мръсни неща, не можеш да искаш ръцете ти да останат чисти, нали? Предпочиташ да издаваш заповеди и да пращаш други хора на смърт, а после да се осведомяваш за резултатите по телевизията, сякаш всичко това е само игра — Ричардсън се приближи към него. — Аз не играя игрички, Тони. Правя го, защото вярвам, че е необходимо. Правя го за страната си. А ти в какво вярваш?

— В същото — отвърна Прайс.

Ричардсън изсумтя.

— Само че вече си се разбрал с „Бауер-Зермат“, нали? Веднага щом пуснем някъде по света нашия вирус, всички ще започнат да търсят лекарство. Тогава „Бауер-Зермат“ най-небрежно ще пусне слуха, че провежда изследвания върху евентуална ваксина и акциите й ще скочат до небето. Любопитен съм, Тони: каква част от акциите ти е дал Бауер?

— Един милион — спокойно отговори Прайс. — И не ми ги е дал, Франк. Аз сам си ги спечелих. Не забравяй, че аз бях този, който намери Берия, който ти пазеше гърба и се грижеше никой да не надуши какво става на Хавай. Така че не се опитвай да ми натриваш носа с тези псевдогероични излияния!

Той погледна нещата, които Дрейк бе извадил от раницата.

— А сега да съберем всичко това…

Думите му заглъхнаха.

— Какво има? — попита Ричардсън.

Прайс взе миниатюрния касетофон, огледа кутията отвън и отвори капака.

— Кажи ми, че не е вярно — промърмори той.

— Какво? — настоятелно попита Ричардсън. — Смит го е взел със себе си, като се е надявал да запише самопризнания.

— Може би…

Прайс извади касетата и издърпа едното от двете щифтчета, които я придържаха на мястото й. Прозрението го осени изведнъж.

— А може би не! — лицето му почервеня от гняв. — Знаех си, че съм виждал това нещо и преди! Погледни, Франк.

В дъното на отворилата се дупчица Ричардсън видя миниатюрен предавател.

— Последното чудо на охранителната техника! — изсъска Прайс. — Момчето ти е било измамено! Смит е знаел, че ако нещо се случи и го убият, убиецът му ще вземе раницата. Някой е подслушал всяка наша дума!

— Сержант! — изрева Ричардсън.

Дрейк изскочи от банята с пистолет в ръка. Ричардсън направи няколко крачки към него и му показа разглобения касетофон.

— Кажи ми отново, Смит мъртъв ли е?

Дрейк моментално разпозна предавателя.

— Сър, нямах представа…

— Мъртъв ли е?

— Да, сър!

— Това означава само, че не може да ни каже къде е приемникът — каза Прайс и погледна към Ричардсън. — Вярващ ли си, Франк? Защото молитвата може да се окаже единственото, което ни е останало!

* * *

Вратата на бунгалото се отвори, Ричардсън, Прайс и Дрейк излязоха навън. С бърза крачка се запътиха към колите си.

На петдесет крачки от тях Джон Смит ги наблюдаваше през прозореца на автомобила си.

— Ричардсън, Прайс и Дрейк — каза той по телефона.