Пактът „Касандра“

Процедурите по затваряне на голямо летище представляват поредица от кошмари. Когато пристигнаха, Смит и Киров завариха стотици объркани пътници, които се суетяха насам-натам. Тълпата беше обсадила гишетата за проверка на документи и настояваше да получи обяснение от изтормозените служители, които не знаеха какво да им кажат. Въоръжена милиция стоеше на всеки вход и изход и беше превърнала пътниците в затворници. Патрули от по трима души сновяха между магазините, тоалетните и багажните отделения, проверяваха багажа и районите за товарене, помещенията за служители и съблекалните, дори малкия параклис и детския център. Носеха се слухове, гневът нарастваше. Комбинацията от двете засилваше страха на хората, затворени в международния терминал.

— Един човек в стаята за наблюдение мисли, че е видял Берия на записа — съобщи Киров на Смит, докато двамата си проправяха път през тълпата.

— Надявам се наистина да е така — отговори Смит.

Тръгнаха към командния пост на охраната на летището. Нахълтаха в стаята, която приличаше на голямо телевизионно студио. Пред двадесетфутова конзола седяха шестима техници и следяха работата на деветте камери, разположени на стратегически места из целия комплекс. Те имаха таймери и бяха с дистанционно управление. С няколко почуквания по клавиатурата техниците можеха да фокусират или да ги завъртят така, че да обхванат определена част от летището.

Над конзолата имаше вградени екрани, които предлагаха на началник охраната обзор на терминала от птичи поглед в реално време. В потайна стаичка с контролирана температура се намираха видеомагнетофоните, които послушно записваха всичко, което камерите улавяха.

— Какво открихте? — попита Киров.

Началник охраната посочи един от екраните. Черно-бялото изображение показваше двама души, седнали на щанд за безалкохолни напитки.

— Не се вижда добре — призна той. — Но ми се струва, че това е вашият човек.

Киров се приближи, за да го разгледа.

— Наистина е той — генерал-майорът се обърна към Смит. — Какво мислите? Вие го видяхте отблизо.

Смит разгледа изображението.

— Той е. Мислите ли, че разговаря с човека до себе си?

Киров се обърна към началника.

— Можете ли да увеличите картината?

Началник охраната поклати глава.

— Направих максималното с наличната апаратура.

— Имате ли други кадри с тях двамата? — попита Смит.

— Този е единственият. Камерите са с таймери. Уловили са само този кадър на Берия, преди да се преместят към друг сектор.

Смит отведе Киров настрана.

— Генерале, разбирам, че Берия е главната ни цел, но трябва да разберем кой е другият човек. Какво ще кажете служителите ви да сканират записа?

Киров посочи неясните лица на екрана.

— Вижте откъде пада светлината. И тази колона там — с нищо не можем да подобрим качеството на снимката. Не разполагаме с необходимия софтуер.

Смит се насочи в друга посока:

— Вие познавате Берия по-добре от всеки друг. Работил ли е някога с партньор?

— Никога. Берия винаги е действал сам. Това е една от причините да не сме го заловили досега: не ни дава възможност да го свържем с когото и да било. Мисля, че в случая използва другия човек като прикритие.

Имаше нещо в изображението, което не даваше мира на Смит. Той каза:

— Генерале, може би ще успея да подобря качеството на записа.

— Във вашето посолство ли? — попита Киров.

Смит сви рамене.

— Какво ще кажете?

Киров помисли малко.

— Много добре.

— Телегина имаше ли лаптоп или мобилен телефон?

— Имаше и двете.

— Мога да проверя и тях.

Киров кимна.

— Ще наредя на служител от охраната да ви придружи до дома ми. И двете неща се намират в кухнята.

— Това ме навежда на последния въпрос — каза Смит. — Ами ако Берия не е на терминала?

Очите на Киров се разшириха, когато осмисли значението на думите му.

— Имам нужда от данните за последните три самолета, излетели оттук преди затварянето на летището — нареди той на началник охраната.

Смит погледна часа, обозначен на видеозаписа, после екрана, където се изписваше разписанието на полетите.

— „Суисеър“ 101, „Ер Франс“ 612, „Америкън“ 1710. Берия би могъл да се качи на всеки от тях.

— Дайте ми записите на камерите, които наблюдават изходите към тези полети — отсече Киров. — И списъците на пътниците.

Директорът се отдалечи с бърза крачка, а генерал-майорът се обърна към Смит.

— Възможно е Берия да се е качил на тези самолети, но не ми се вярва. По-вероятно е да е излязъл от летището, но да е още в града.

Смит разбра какво има предвид Киров. Имаше три полета на различни авиолинии, с които близо хиляда души бяха потеглили към Западна Европа. Готов ли беше Смит да предизвика поредица от международни инциденти, само защото имаше вероятност Берия да бъде на борда на някой от тези самолети?

— А ако обстоятелствата бяха противоположни, генерале? — попита Смит. — Ако направлението не беше Цюрих, Париж или Лондон, а Москва? Нямаше ли да искате да узнаете? Или щяхте да се примирите с „вероятностите“?

Киров го изгледа, кимна и посегна към телефона.

* * *

Генерал-майорът беше по-близо до истината, отколкото предполагаше: Берия бе излязъл от летището и все още беше в Москва. Но не задълго.