Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Светлина от свещта.

P$

Този път бутилката беше прозрачна, с бледожълт ликьор. Баст издърпа тапата и добави голяма доза от него към течността в халбата, без да си прави труда първо да го опитва. Остави бутилката, вдигна халбата и я завъртя театрално, преди да отпие глътка. Усмихна се широко и удари леко с пръст бутилката, преди отново да продължи монотонното припяване:

P>

Буре. Бира.

Камък и къща.

Вятър и вода…

P$

Чу се проскърцване на дъска. Баст вдигна поглед и се усмихна ведро.

— Добро утро, Реши.

Червенокосият съдържател стоеше в долната част на стълбището. Той обърса дългите пръсти на ръцете си в чистата престилка и в дългите си ръкави.

— Нашият гост събуди ли се вече? — попита.

— Нито съм го чувал, нито съм го виждал — поклати глава Баст.

— Последните няколко дни не бяха никак леки за него — рече Коте — и вероятно умората започва да му се отразява. — Той се поколеба, сетне вдигна глава и помириса въздуха. — Да не би да пиеш? — Във въпроса му имаше по-скоро любопитство, отколкото укор.

— Не — отвърна Баст.

Съдържателят повдигна вежди.

— _Опитвах_ — настоя Баст. — Първо се опитва, а след това се пие.

— Аха — отвърна съдържателят. — Тогава значи се готвиш да пиеш?

— В името на малките богове, да! — призна Баст. — Ще се отдам на невъздържано пиянство. И какво друго да правя, по дяволите? — Баст извади халбата си изпод плота и погледна в нея. — Надявах се да е бъз, но ми се падна пъпеш — той завъртя замислено халбата — с подправка. — Отпи нова глътка и замислено присви очи. — Канела? — попита и огледа бутилките. — Нямаме ли повече бъз?

— Там някъде трябва да е — отвърна съдържателят, без да си прави труда да поглежда към бутилките. — Спри за момент и ме изслушай, Баст. Трябва да поговорим за онова, което стори миналата нощ.

Баст застина.

— Какво съм направил, Реши?

— Спря онова създание от Маел — отвърна Коте.

— О — отпусна се Баст и махна небрежно с ръка. — Просто го забавих, Реши. Това е всичко.

— Ти усети, че това не беше просто някой побъркан — поклати глава Коте. — Опита се да ни предупредиш. Ако не беше реагирал толкова бързо…

Баст се намръщи.

— Не бях толкова бърз, Реши. То хвана Шеп. — Той сведе поглед към добре почистените дъски на пода близо до бара. — Харесвах Шеп.

— Всички останали ще вярват, че ковашкият чирак ни е спасил — каза Коте. — И вероятно така е най-добре. Но аз знам истината. Ако не беше ти, то щеше избие всички тук.

— О, Реши, това просто не е вярно — възпротиви се Баст. — Ти щеше да му прекършиш врата като на пиле. Аз просто стигнах до него преди теб.

Съдържателят сви рамене.

— Миналата нощ размишлявах — каза той. — Чудех се какво можем да направим, за да стане тук по-безопасно. Чувал ли си за „Ловът на белите ездачи“?

— Това беше нашата песен преди още да стане твоя, Реши — усмихна се Баст.

Той си пое дъх и запя с приятен тенор:

P>

Те яздеха конете си, бели като сняг.

Сребърни остриета и рогове бледи

свеждаха се при неспирния им бяг.

Клонки гъвкави, червени и зелени

на челата им бяха окачени.

P$

— Точно за този стих мислех и аз — кимна съдържателят. — Мислиш ли, че можеш да се погрижиш за това, докато аз подготвям нещата тук?

Баст кимна въодушевено и почти се втурна да изпълнява заръката. На прага на вратата на кухнята той спря и се обърна.

— Нали няма да започнеш без мен? — попита обезпокоено той.

— Ще започнем веднага щом гостът ни се нахрани и се подготви — отвърна Коте.

Като видя изражението на своя ученик, той реши да отстъпи малко и добави:

— Все пак мисля, че разполагаш с един-два часа.

Баст хвърли поглед към вратата и после отново към Коте.

Лицето на съдържателя се развесели.

— Ще ти се обадя, преди да започнем — той го пропъди с ръка. — Хайде, тръгвай сега.

* * *

В „Пътният камък“ мъжът, който наричаше себе си Коте, правеше обичайните неща. Движеше се като часовников механизъм — като каруца, която минава в дълбоките коловози по пътя.

Първо беше ред на хляба. Той смеси брашно, захар и сол, без да си прави труда да отмерва количествата. Добави парче мая от едно глинено гърне в килера, омеси тестото, след което оформи кръгли самуни и ги остави да се надигнат. Разгреба жарта в кухненската печка и разпали огън.

После се премести в общата стая, запали огън в голямата камина от черен камък и изчисти пепелта от широкото огнище край северната стена. Изпомпа вода, изми си ръцете и донесе парче овнешко месо от мазето. Нацепи нови подпалки, внесе дърва за горене, продупчи надигащия се хляб и го премести по-близо до вече топлата печка.

И тогава изведнъж се оказа, че вече няма нищо повече за вършене. Всичко беше готово. Всичко беше чисто и подредено. Червенокосият мъж застана зад бара и зареяните му в далечината очи бавно се съсредоточиха върху настоящето и самата странноприемница.