Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Разполагам с цялото време на света — заяви тя — и трябва да разбра как работи тя. Покажете ми. Направете някаква магия.

Тримата се размърдахме неспокойно на столовете си. Дена се засмя.

— Нямаме право да го правим — отговорих аз.

— Какво? — не повярва тя. — Да не би това да нарушава някакво космическо равновесие?

— Нарушава спокойствието на приставите — обясних аз. — Тук не приемат особено добре тези неща.

— На магистрите в Университета също не им харесва — додаде Уил. — Те са много загрижени за репутацията на Университета.

— О, хайде стига — възрази Дена. — Чух една история как нашият човек Квоте призовал някакъв демоничен вятър. — Тя посочи с палец вратата зад гърба си. — И това се е случило точно на двора отвън.

Дали Амброуз й беше казал за това?

— Беше просто вятър — обясних аз, — нямаше никакви демони.

— А и го биха с камшик заради това — вметна Уил.

Дена го изгледа така, сякаш не можеше да реши дали той не се шегува, и после сви рамене.

— Е, не бих искала да причиня неприятности на когото и да било — каза тя с очевидна неискреност, — но съм ужасно любопитна. И имам тайни, които бих могла да предложа в замяна.

— Какви тайни? — заинтересува се Сим.

— Всички големи и разнообразни тайни на жените — усмихна се тя. — Знам някои неща, които биха подобрили несполучливите ви връзки с нежния пол.

Сим се наведе по-близо до Уил и му прошепна с достатъчно силен глас:

— Тя _несполучливи_ ли каза или _неспирни_?

Уил посочи себе си и след това Сим.

— За мен неспирни, за теб — несполучливи.

Дена повдигна едната си вежда и наклони глава встрани, като гледаше трима ни очаквателно.

Прокашлях се неловко.

— На споделянето на тайни, свързани с Арканум, се гледа с неодобрение. Строго погледнато, това не е в нарушение на законите на Университета…

— Всъщност е — прекъсна ме Симон и ме погледна извинително, — и то на няколко закона.

Дена въздъхна театрално и вдигна очи към високия таван.

— Така си и мислех — заяви тя. — Вие просто правите добри номера. Признайте го — не можете да превърнете сметаната в масло.

— Знам със сигурност, че Сим може да превърне сметаната в масло — отвърнах аз. — Той просто не обича да го прави, защото е мързелив.

— Не ви карам да ме учите на магия — настоя Дена. — Просто трябва да разбера как работи тя.

— Това ще бъде счетено за „неодобрено разгласяване“, нали? — Сим погледна Уил.

— „Незаконно разкриване“ — мрачно го поправи Уил.

Дена се наведе заговорнически напред и сложи лакти върху масата.

— В такъв случай — каза тя — съм склонна да финансирам една нощ на разточителен запой, далеч надхвърлящ простата бутилка, която виждате пред вас. — Тя се обърна и втренчи поглед в Уил. — Един от барманите тук наскоро откри прашна каменна бутилка в мазето. Не само че съдържа чудесен стар скутен, напитката на кралете на Сийлдиш, но освен това е и Меровани.

Изражението на Уилем не се промени, но черните му очи проблеснаха.

Огледах почти празната зала.

— Нощта на орден е спокойна. Не би трябвало да имаме проблеми, ако сме по-тихи — погледнах аз останалите двама.

— Звучи разумно — ухили се Сим с момчешката си усмивка. — Тайна срещу тайна.

— Ако наистина е Меровани — рече Уилем, — готов съм леко да подразня чувствителността на магистрите.

— Добре тогава — каза Дена с широка усмивка, — ти си пръв.

Сим се наведе напред в стола си.

— Симпатията е вероятно най-лесната за разбиране — подхвана той, но след това спря, сякаш несигурен как да продължи.

— Нали знаеш как с помощта на скрипец и въжета можеш да вдигнеш нещо, което е твърде тежко, за да го вдигнеш на ръка? — намесих се аз.

Дена кимна.

— Симпатията ти позволява да правиш подобни неща — обясних аз. — Но без всички неудобни въжета и макари.

Уилем сложи върху масата два железни драба и промърмори обвързване. Той побутна дясната монета с пръст и в същия момент и лявата се плъзна по масата, имитирайки движението на първата.

Очите на Дена леко се разшириха и макар да не остана с отворена уста, тя си пое дълбоко въздух през носа. Едва тогава ми дойде наум, че вероятно никога преди не е виждала подобно нещо. Заради предметите, които изучавах, беше много лесно да забравя, че някой може да живее само на километри разстояние от Университета, без някога да се е сблъсквал дори с най-елементарна симпатия.

За нейна чест Дена бързо се съвзе от изненадата. С известно колебание тя се протегна и докосна единия от драбовете.

— Значи така е работило звънчето в стаята ми — замислено каза тя.

Кимнах в отговор.

Уил плъзна своя драб по масата и Дена го вдигна. Другият драб също се вдигна над масата, люлеейки се във въздуха.

— Тежък е — отбеляза тя, след което кимна сякаш на себе си. — Така е, защото е като скрипец. Вдигам и двата едновременно.

— Топлината, светлината и движението са просто енергия — обясних аз. — Не можем да създаваме енергия или да я накараме да изчезне. Но симпатията ни позволява да я преместваме и да я променяме от един вид в друг.

Тя постави драба обратно върху масата и другият го последва.

— И каква е ползата от това?

Уил изсумтя леко развеселено.