Пазителят на монетния двор

Рано сутринта неколцина полицаи от Монетния двор придружиха Нютон, господин Хол и мен до двора на катедралата „Свети Вартоломей“, близо до Смитфийлд. Въоръжени със съдебна заповед, ние влязохме на работните места на господин Удуърд и на господин Даунинг, които Оутс беше споменал като издателят и печатарят, замесени в заговора, и позовавайки се на закона, конфискувахме печатарската им преса под претекст, че има подозрения за използването и за правене на фалшиви монети. Удуърд и Даунинг протестираха ожесточено и настояваха, че пресата не би могла да се използва за друго, освен за печатане на памфлети. Това предостави на Нютон повод да конфискува и памфлетите, като каза, че са необходими като доказателство в подкрепа на твърденията на Удуърд, че пресата се използва за печатане, а не за изработване на фалшиви пари. Това беше умен, макар и подъл ход на действие, и навременен, защото в Лондон вече се разпространяваха десетки подстрекателски памфлети, както по-късно стана ясно.

След един ден отидохме с карета до Буши Парк, за да се срещнем с милорд Халифакс.

За пръв път разговарях с Негова светлост, макар че често го бях виждал в Държавната хазна и Уайтхол. Нютон ме помоли да го придружа поради важността на онова, което щеше да каже на милорд Халифакс. Притесняваше се, че може да не повярва дори на него, тъй като историята беше фантастична.

Чарлс Монтагю, граф Халифакс, беше тридесет и пет годишен. Известно време бе учил в колежа „Тринити“ в Кембридж, където въпреки разликата във възрастта, двамата с Нютон се бяха сприятелили. Той беше един от подписалите се в подкрепа на амбициите на принц Орански и неговата кралица към английския престол и със сигурност не обичаше католиците. На външен вид беше красив мъж и имението Апскорт също беше много хубаво. Бях очарован от него, защото се държа много любезно с мен. Отбеляза, че едно от имената му е Елис, и вероятно сме далечни роднини. Това ме накара да го харесам още повече.

Лорд Халифакс внимателно изслуша разказа на Нютон и после собственоръчно донесе чаши и ни наля вино.

— Чудовищно е, че в този век в Англия се замисля подобно нещо — отбеляза той.

— Да, наистина — съгласи се Нютон.

— Сигурно са забравили, че цяла Европа осъди Франция за клането на клетите хугеноти. Ако историята е философия, изградена на основата на примери, както твърди Дионисий Халикарнаски, тогава е ясно, че примерът е бил забравен и не е взета поука.

— Много добре се изразихте, Ваша светлост — изрази възхищението си Нютон. — Позволих си волността да съставя списък на хората, които смятаме, че са замесени в заговора.

Лорд Халифакс погледна списъка и заговори сериозно, като видя първите две имена.

— Разбирам, че трябва да действаме много предпазливо. Лорд Ашли и лорд Лукас са влиятелни хора и несъмнено ще отрекат всичко. Тяхната дума ще тежи повече дори от вашата, докторе. Въпреки това, казвате, че разполагаме с малко време?

— До сключването на мирния договор и завръщането на краля — отвърна Нютон. — Мисля, че няма да пристъпят към действие по-рано.

— Тогава трябва да изчакаме и да се подготвим. Ще говоря с милорд Съмърс, Уортън и Ръсел. Бих искал правителството да предприеме мерки, тъй като въпросът е изключително деликатен. За момента може да оставите нещата на мен, господа. Междувременно, доктор Нютон, настоявам да се пазите много внимателно, защото подготовката ни срещу заговорниците ще бъде обречена на неуспех, ако някаква беда сполети чичото на прелестната госпожица Бартън.

Думите му ме изненадаха, защото нямах представа, че негова светлост познава дамата.

— Аз съм до него почти непрекъснато, милорд — рекох. — Въоръжен съм с шпага и пистолети. Както и господин Хол.

— Виждате ли? — каза Нютон. — Добре ме охраняват.

— Добре — рече лорд Халифакс, — но независимо от това бих желал да стоите далеч от Монетния двор, докато тази история приключи, докторе. Щом в Тауър е пълно с опасни хора, струва ми се безразсъдно да бъдете там. В Лондон вече има силни настроения срещу католиците и не се съмнявам, че убийството ви ще има ужасяващо въздействие върху населението. Ако някой отнеме живота на господин Амброуз и господин Ротие заради заговора за убийството на краля, ще възпламени искрата, която ще запали целия град в по-страховито бедствие от Големия пожар. Ето защо ви казвам, стойте далеч от Монетния двор, и оставете тези неща на мен. Ако е необходимо да разговарям с вас, ще дойда на Джърмин Стрийт.

— Щом мислите, че така трябва, ще направим каквото кажете — отвърна Нютон и грациозно се поклони.

Мирният договор от Рейсвейк, който сложи край на войната, беше обявен в „Лъндън Газет“ на шестнадесети септември и подписан на двадесети. През месеците преди и след сключването му нещата в Монетния двор станаха някак по-лесни, защото финансовата криза, обхванала страната поради недостига на парични средства, за да се плати за войната, значително стихна.