Пазителят на монетния двор

Скруп кимна и си позволи да се усмихне доволно, а сетне ни наля жълтеникаво вино от не по-малко изящна сребърна кана. Любезностите приключиха и най-после седнахме. Питието ме сгря, защото въпреки буйния огън, горящ в два месингови мангала, високи колкото ловджийски хрътки, бях замръзнал до мозъка на костите си от пътуването през реката.

— А сега, бихте ли ми казали какво ви води насам?

— Имам информация, че сте познавали господин Джордж Мейси.

— Да, разбира се. Той върна ли се?

— За съжаление, все още е в неизвестност — отвърна Нютон, ловко заобикаляйки истината с този уклончив отговор. — Но, ако може да попитам, как се запознахте?

— Потъналият кораб, в който господин Нийл и аз инвестирахме, беше докаран в Дептфорд, където двамата отидохме да гледаме разтоварването на съкровището и да вземем дяловете си. Преди това обаче господин Нийл в качеството си на Главен майстор взе дяла на краля. Господин Мейси го придружаваше и му помагаше в официалните му задължения. Това беше преди няколко години. Не след дълго беше организирана втора експедиция, която да търси остатъка от съкровището, тъй като първата не успя да извади цялото. Господин Нийл инвестира, но аз не го сторих. Реших да използвам сумата, за да започна златарски бизнес. Не притежавам умения да обработвам метали. Не съм Бенвенуто Челини21. Предпочитам другите да работят за мен. Печалбата е значителна. И постигнах големи успехи.

— Очевидно — отбеляза Нютон.

— Втората експедиция не беше успешна и господин Нийл изгуби пари. Отчасти обвини мен. Но господин Мейси и аз останахме приятели.

Господин Скруп погледна неловко към мен, сякаш искаше да каже още нещо. Проницателните очи на Нютон веднага забелязаха това.

— Може да говорите свободно през господин Елис. Имам му пълно доверие. Като служител на Монетния двор, той е положил клетва да пази тайна. Имате думата ми.

Скруп кимна.

— Добре тогава. Казано с прости думи, от време на време предавах тайна информация на господин Мейси. Разбирате, че в моя занаят човек чува разни неща за фалшификатори на монети, обрезвачи и други нечестни люде, които подриват сеченето на новите пари и благоденствието на кралството.

— Това е най-голямата ми грижа — заяви Нютон. — Тяхна светлост лордовете от Съвета, отговарящ за държавната хазна, дадоха ясно да се разбере, че може да загубим войната срещу Франция, ако не сложим край на възмутителната практика на фалшифициране на пари. Ето защо полагам толкова големи усилия по този въпрос. Обикновените хора смятат, че го правя от кариеристични подбуди. Откровено казано обаче, господин Скруп, правя го, защото не искам страната ни да бъде победена от Франция и управлявана от римокатолици.

Скруп кимна.

— С удоволствие ще върша за вас същото, което правех за господин Мейси, ако разбира се, желаете. Дори ще бъда поласкан, защото клетият Мейси и аз станахме много близки довереници.

— Благодарен съм ви, господине. Но моля, кажете ми, Мейси носил ли ви е писмо, написано вероятно на чужд език, и молил ли ви е да го преведете? Твърде възможно е да се е опитвал да разбере съдържанието му.

— Да, имаше такова писмо — призна Скруп. — Беше преди шест месеца. Тогава го видях за последен път. Писмото беше кратко. Не си спомням точно съдържанието му, но мисля, че е свързано с изчезването му.

Скруп се замисли и моят господар не го подкани да разкаже подробно написаното в писмото.

— Джордж ми каза, че не е адресирано до него и е написано на френски. Мисля, че пишеше нещо от рода на: „Елате веднага или ще се простя с живота си.“ Съдържанието го заинтригува много, защото го беше открил в Монетния двор. Той подозираше, че се готви голям заговор за провалянето на сеченето на новите монети. Не каза нищо повече. И аз не попитах.

— Не си ли помислихте да съобщите информацията на управата на Монетния двор? — попита Нютон.

— Дълго след като Джордж изчезна, се разнесе мълва, че Мейси е откраднал матрици за гвинеи — отвърна Скруп. — Затова нямах желание да привличам вниманието върху себе си, като кажа, че Джордж е бил мой приятел. Нито можех да разкажа много неща, без да разкрия, че съм му бил доносник. Взаимоотношения ми с Мейси се основаваха на дългогодишно доверие.

— Познавали сте господин Нийл. Защо не му казахте?

— Доктор Нютон, ако мога да говоря откровено с вас, господин Нийл и аз вече не сме приятели. Истината е, че не му вярвам. Той се занимава твърде много с разни проекти и интриги за човек, който заема такъв висок обществен пост. Може да е загубил интереса си към потъналите кораби и колониите, но участва в други, не по-малко рисковани планове, които може да го злепоставят. По моя информация, той е зает с организирането на лотария.

— И аз имам такава информация. — Нютон кимна уморено. — Но ви благодаря за откровеността.

— Да бъдеш откровен с човек като вас, е чест, сър. И ми позволява да се надявам, че ще се срещнем отново и стига да съм в състояние, с удоволствие ще ви направя услуга.