Пазителят на монетния двор

Законът за сеченето на новите монети беше приет от Парламента през януари 1696 година, макар че този акт само усложни положението. Парламентаристите прибързано отрекоха старите пари, преди да се уверят, че съществуват достатъчно запаси от новите. И през цялото лято, ако можеше да се нарече такова, тъй като времето беше лошо, имаше недостиг на пари и всеки ден възникваха безредици. Защото ако нямаше достатъчно пари в обръщение, как щеше да се плаща на хората и с какво щеше да се купува хляб? Към всички тези тревожни факти трябваше да се добавят и измамите на банкерите и златарите. Те притежаваха огромно богатство, придобито чрез измама, и криеха златото и среброто си в очакване тези благородни метали да повишат стойността си. Освен това всеки ден се учредяваха банки и се налагаха непоносими данъци върху всичко, с изключение на женските тела и честните, усмихнати лица, които ставаха все по-малобройни. Всъщност отсъстваше обществен консенсус и дух за борба и нацията се огъваше под бремето на множеството бедствия.

Осъзнавайки належащата потребност да си намеря работа и същата необходимост на доктор Нютон от служител, Чарлс убеди лорд Монтагю да ме препоръча на Нютон, макар че не се обичахме, както би трябвало да бъде между братя. И лека-полека беше уредено да отида в дома на доктор Нютон на Джърмин Стрийт и да се представя.

Спомням си добре онзи ден, тъй като имаше скреж, слухове за нови заговори на католиците срещу краля и мащабно издирване на якобити3. Славата на Нютон обаче не смая младежкото ми съзнание, защото за разлика от него, който беше професор в Кембридж, аз бях учил в Оксфорд, и макар че познавах класиката, не можех да обсъждам математиката, още по-малко връзката й с вселената, нито естеството на спектъра. Знаех само че наред с господин Джон Лок и сър Кристофър Рен, сър Исак Нютон е един от най-учените хора в Англия, но не можех да кажа защо. По онова време „научните ми цели“ се изразяваха в игра на карти и преследване на хубави момичета, тъй като се бях отдал на изучаване на жените отблизо. Освен това боравех сръчно с шпага и пистолет, така както някои умеят да използват секстант и компас. Накратко, бях невеж като състав от съдебни заседатели, които не могат да се споразумеят за присъда. А напоследък, особено след като напуснах школата за прависти, невежеството беше започнало да ми тежи.

Джърмин Стрийт беше в наскоро завършеното модерно предградие Уестминстър. Къщата на Нютон се намираше в западния по-хубав край, близо до църквата „Сейнт Джеймс“.

В единадесет часа бях там и се представих. Прие ме прислужник и ме въведе в стая със запалена камина. Нютон седеше на червено кресло с червена възглавничка и четеше подвързан в червен марокен книга. Не си беше сложил перука и видях, че косата му е посивяла, но няма изкуствени зъби и изглежда добре за човек на неговата възраст. Беше облечен в тъмночервен мъхнат халат с позлатени копчета и си спомням, че на врата му имаше пъпка или нещо подобно, което го дразнеше. Всичко в стаята беше червено, сякаш там лежеше жертва на едрата шарка, защото казваха, че цветът изсмуква инфекцията. Помещението беше добре обзаведено. На червените стени бяха окачени няколко пейзажа, а в ъгъла до прозореца имаше изящен глобус, като че ли стаята беше вселената, а Нютон — богът в нея, защото ми се видя изключително мъдър човек. Носът му беше крив като мост над река Тибър, а очите му, които бяха спокойни, докато си почиваше, ставаха проницателни като кинжал веднага щом челото му се свъсеше от съсредоточеност, когато мислеше или му зададях въпрос. Устата му изглеждаше капризна, сякаш му липсваше апетит или чувство за хумор, а брадичката с трапчинка в средата беше сякаш разполовена. Говореше с акцент и погрешно бих предположил, че е от Норфък, ако не знаех, че е от Линкълншър, защото беше роден близо до Грантам. В деня, когато се запознахме, до петдесет и четвъртия му рожден ден оставаше месец и нещо.