Пазителят на монетния двор

— Не мога да правя догадки. Трябва да разберем това. Много неща свързват френското протестантство и хугенотите с окултния свят на алхимията. Но не смятам, че в хугенотите има нещо, което да ги кара да бранят алхимията повече от мен.

— Може и да е така — съгласих се аз. — А тамплиерите, за които говори вашият приятел от Кралското дружество господин Пийп, когато обядвахме с него? Те не са ли французи? Не е ли възможно хугенотите да са наследници на тамплиерите и тяхната тайна? Няма ли да си заслужава да убиват заради съкровището? Струва ми се, че около нас има много тайни.

— Достатъчно — изпъшка Нютон. — Измъчвате ме с непрестанните си размишления.

— Какво бихте искали да направя?

— Трябва да наблюдаваме хугенотите. И да се надяваме, че ще се разкрият. Особено капитан Морне. Мисля, че колкото повече знаем за него, толкова по-подготвени ще бъдем да го разпитаме отново. Той не е силен характер като сержант Роан, който, изглежда, някога е бил роб в галерите от флотата на крал Луи. Убеден съм, че няма да го пречупим лесно. А през това време трябва да се научите да бъдете търпелив, драги мой. Няма да спечелим нищо, ако действаме прибързано. Отношенията между Монетния двор и Артилерията са деликатни. И този гордиев възел трябва да бъде разсечен, ако след това искаме да използваме въжето.

През следващите три седмици работих с мрежата от агентите на Нютон, за да следя хугенотите в Тауър. Морне често посещаваше дома на лорд Ашли на Странд. Ашли беше от вигите и член на Парламента, представляващ Пул в Дорсет. Сержант Роан често присъстваше в съда в Уестминстър Хол. Слушаше съдебните дела, но истинската цел на посещенията му, изглежда, беше да се среща с висок на ръст духовник, от когото като че ли получаваше заповеди и който носеше широкопола шапка с черна копринена лента и дълъг розов шарф. Мъжът имаше криви крака и дебел като на бик врат и се изплъзваше толкова бързо, че изгубихме следите му някъде в Саутуърк и не можахме да разберем кой е.

Докато сведях сержант Роан покрай магазините от двете страни на Уестминстър Хол, се случи нещо странно, което ме сблъска лице в лице с него и ми даде възможност да оценя по-високо характера му.

Откъснах за миг очи от сержанта, за да огледам една от множеството жени от занаята, които обикновено се въртяха там, и се ядосах, когато открих, че съм го изпуснал. Разсъждавайки, че вероятно не съм роден за шпионин, защото блудниците лесно ме разсейват, аз тръгнах към голямата врата на Уестминстър Хол, когато видях друга красива проститутка и се сблъсках със сержанта. Той разбра каква е причината за моята липса на внимание и искрено се развесели. Потупа ме по рамото, показвайки непринуденост и дружелюбност, които ме изненадаха, и ме покани в близката пивница. Приех, тъй като се надявах, че може да науча нещо, и действително стана така, но не каквото предполагах.

— Вашият господин Нютон е умен човек — каза той, като донесе две чаши хубав портвайн. — Не знам защо ме подозира, че съм размирник, но нещата между капитана и мен съвсем не стоят така, както мисли. Ние сме стари приятели и забравяме ранга, когато се караме. От време на време приятелите се спречкват. Когато си служил заедно с някого, сражавал си се с него рамо до рамо и няколко пъти си му спасявал кожата, имаш известни привилегии, предимства, така да се каже. Някои биха го нарекли задълженост.

— Спасили сте живота на капитан Морне?

— По-скоро го запазих. Плениха ни в битката при Фльори, Фландрия, докато се сражавахме за крал Уилям III Орански. Тогава претърпяхме първото си поражение в Нидерландия. Беше през 1690 година. Френският генерал Люксембург беше жесток човек и всички пленници бяха осъдени да служат като каторжници в галерите на крал Луи до края на живота си. Три дни по-късно капитанът и аз пристигнахме в Дюнкерк, където ни изпратиха на галерата „L’Heureuse“. Знаете ли какво означава тази дума?

Поклатих глава.