Пазителят на монетния двор

Дадох й парите и зачаках. След една-две минути вратата се отвори и бях приет в малък коридор от самата госпожа Марш, която макар и представителна, говореше странно като много от жените с нейната професия. Тя ми помогна да съблека пелерината си, която нарече тога, махна шапката ми и сетне посочи шпагата ми.

— По-добре я оставете. И железата — добави госпожа Марш, имайки предвид двата ми пистолета. — Да чукате ли сте дошли, или да се биете?

Уверих я, че намеренията ми са само любовни и я попитах дали приятелят ми капитан Морне вече е дошъл.

— Ако имате предвид офицера от Артилерията, да. Само че ние го наричаме мосю Вогван42.

— Защо? Толкова ли е напредничав в модата?

— Не, заради някои негови скрупули.

— Признавам, не знаех, че има такива.

— Тогава не знаете много за вашия приятел — отвърна госпожа Марш.

— Мисля, че в Англия това е начинът да останеш приятел С някого.

— Вярно е — съгласи се тя.

Последвах я и влязох в приемната, където седяха или лежаха разголени момичета. Госпожа Марш ми предложи стол и ми донесе чаша ейл. Огледах помещението и след като не видях капитана, попитах къде може да е.

— Сигурна съм, че е горе — отвърна тя. — Виждате ли нещо, което ви харесва, драги?

В приемната влезе прислужник с голям сребърен поднос. Той го сложи на масата и една девойка се съблече, легна на него и започна да заема неприлични пози за мое развлечение. Животът крие странни изненади, които, за наше учудване, ни поднася. Ако съществува дявол, той знае как да се подиграе с най-съкровените ни мисли и чувства. Беше безспорен факт, че момичето, което ми показваше дупката на задника си и вътрешността на вагината си, си приличаше като близначка с госпожица Бартън, и аз бях отвратен и същевременно заинтригуван от голотата й. Тя беше същата мила девойка, която обичах, и въпреки това не беше. Можех ли отново да погледна госпожица Бартън и да не си спомня безсрамната курва, която сладострастно докосваше гърдите си и галеше интимните си части? Но нещата тепърва щяха да стават още по-отблъскващи, госпожа Марш видя интереса ми към момичето и мислейки, че като ми позволи волността да правя с нея, каквото искам, ще ме изгони от къщата си по-бързо, хвана младата проститутка за ръката, вдигна я от сребърния поднос, заведе ни горе и ни остави сами в една от спалните.

Девойката ми каза, че името й е Дебора. Тя беше красива и отмятайки завивките на леглото, ме покани да легна при нея. Аз обаче нямах смелостта да правя любов с мръсницата от страх, че може да е болна, но Дебора ми продаде овче черво, с което да предпазя мъжките си части, и аз я обладах. Но през цялото време, докато я бях възседнал и гледах лицето й, на което беше изписана наслада, си представях, че това е госпожица Бартън и аз се наслаждавам на нейната плът. Затова, когато най-после свърших, кулминацията ми се стори една от най-удовлетворяващите, които бях изпитвал. Разтреперих се от главата до петите като бясно куче и после се отпуснах на гърдите й, досущ като човек, прострелян в сърцето.

Моментната ми прищявка да я чукам изведнъж ме развесели.

— Искате ли още веднъж, скъпи? — попита Дебора.

— Не. Още не.

И сетне ме обзе тъга. Разбира се, нормално е човек да се чувства така. Моята тъга обаче беше безмерна, защото имах чувството, че съм помрачил светлата съвършена представа, която имах за госпожица Бартън. Разкъсвах се от угризения. Някакъв мъж извика от болка и помислих, че звукът излезе от моето гърло. Смехът на Дебора ме убеди, че стенанието се е чуло от друго място. Мъжът извика отново, този път подтикнат от друг, по-пронизителен стон.

— Защо вика този човек? — попитах аз.

— А, това е мосю Вогван — отвърна Дебора, опитвайки се отново да възбуди пениса ми.

— Съвсем забравих за него — признах аз.

— Бият го с камшик.

— Камшик? Мили боже, що за удоволствието е това?

— Не знам. И аз съм го налагала няколко пъти. Но не ми е приятно и не искам да го правя. Трудна работа. Мосю Вогван е страшно издръжлив на болка и трябва да го биеш силно, за да го задоволиш. Наричат го английска перверзия, но той го е научил, докато е бил роб на френски кораб. Белезите на гърба му доказват историята.

Морне отново извика в отговор на удар с камшик.

— И капитанът иска да го бият, за да си припомня преживяванията си? Направо чудовищно!

— Мисля, че нещата са още по-объркани. Той ми каза, че иска да го бият, за да не забравя омразата си към французите и особено към римокатолиците.

Останах напълно озадачен от информацията, но поне престанах да мисля по какъв низък начин бях оскърбил госпожица Бартън. Бих казал повече за отвратителните неща, които хората правят в стремежа си към удоволствия, но се опасявах, че Дебора ще ме нарече лицемер, затова замълчах. Тя се притесни от газовете в интимните си части и освобождаването им ме принуди да стана от леглото.

Започнах да уринирам в нощното й гърне — друга предпазна мярка срещу венерически болести, когато чух, че вратата на Морне се отвори. Надолу по стълбите се разнесоха тежки стъпки на ботуши. Облякох се набързо, за да го проследя.

— Защо бързате толкова? — попита Дебора.