Пентаграм

А с какви още ценни и възбуждащи любопитството неща ще ви запознае Атанас П. Славов! Аха. Ето го Хорхе Родригес. Трийсет и седем годишен. Особени белези няма… хм, всъщност има – замислен. И небръснат. Не се притеснявайте, ще се обръсне с тъпо ножче. И ще си задава тъпи стандартни въпроси, преди да се заеме да търси някакъв си Диас от предишното правителство. И ще го преследва с всичкото си умение на най-вещ издирвач на необикновени престъпници през жарки плата, каньони, из затънтени миньорски селища по време на карнавала… И ще го настигне сред изстрели, грохот на базуки и динамит… и ще говори с него за управлението на реалното, вътрешното, биологичното време. За социална кибернетика, за… Да, бе! Как ли не съм се захванала да ви преразказвам повест, която си струва да бъде „изкълвана“ буква по буква дори от пренебрежително взискателни персони.

Но ако случайно сте се разсеяли или уморили, вземете малко виталертон. Ама съвсем, съвсем мъничко, защото е изпробван само върху животни. Какво ли не правим с горките животинчета в името на човешкото усъвършенстване и просперитет? Да знаете, че съм против това все да използваме напълно невинни създания за смътните си цели. Та на въпроса – даже да сте много закъсали, внимавайте с виталертона, защото след като почувствате тялото си безпределно здраво и съвършено, може с философска гордост да пожелаете да развиете и духа си. А това май не е много полезно, понеже докосването до съвършенството… Абе, хайде да оставим съвършенството за опитните животни, защото и животните се нуждаят от лечение понякога – това е разумното оправдание на Атанас П. Славов.

А той умее да бъде ироничен, уязвяващ и опрощаващ… и да изяви стотици аспекти на своята творческа и свободна личност, която не се бои от никакви прегради. Дали ще ви пренесе на Фиорин, или в глъбините на човешкото естество, все едно. Той може!

И това е най-важното.

И е време да свършвам.

И уж ви казах доста неща, но знайте, не съм ви осведомила за най-важните и най-интересните, тъй че… нали сте грамотни? Сядайте, четете и се радвайте.

Сборник „Мигновечност“ – издателство „Аргус“, София, 2007

Призвание: художествен ръководител Светослав Николов

След мимолетното лятно затишие бялата сграда отново заживява своето обичайно творческо всекидневие. Стройни момичета бързат за репетицията на студио „Модерен балет“, от стаята на група „Колегиум“ долита тиха, още търсеща себе си мелодия… Мога да вляза през толкова много врати – и тутакси ще попадна в някакъв интересен и вълнуващ свят. Градският младежки дом „Лиляна Димитрова“ е събрал под един покрив пантомима и политическа песен, изобразително изкуство и симфонична музика, литература и компютри…

За много от клубовете и съставите тук сме слушали или разказвали. Понякога дори без да се замислим колко труд и вдъхновение са въплътени в един-единствен звезден миг, в „неочаквания“ или пък „поредния“ успех. Трупали сме в бележника имена и факти, звания и медали, без да осъзнаем, че ето на, в този момент с нас говори човекът, който пръв е повярвал в истинността на мечтата си. И е „заразил“ другите със своята вяра. Той – художественият ръководител…

Най-отдавна познавам Атанас Славов. Да, същият този, който заедно с Росица Панайотова пише статиите под рубриката „Научна фантастика“ в нашия вестник. Свързан е с клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ от самото му създаване преди повече от десет години, а е художествен ръководител отскоро, откакто клубът заедно с 18 златни медала получи званието „представителен състав“ на VI републикански фестивал на художествената самодейност. Преди да стане такъв, какъвто е сега, Атанас беше секретар на клуба, дизайнер на клубното помещение, ръководител и активен участник в ремонтите на клуба, главен счетоводител на клуба, домакин на клуба, кинолектор на клуба, ключар на клуба, ерудит на клуба по теория и история на световната фантастика…