Планетата на Шекспир

— Можеш ли да ми обясниш какво означава проклет? Шекспир го използваше постоянно и съм свикнал с това. Така и никога не научих какво означава. Питах го какво е, но той не искаше да ми каже. Само ми се присмиваше дълбоко в себе си.

— Това няма самостоятелно значение. Имам предвид в повечето случаи. Използва се за подчертаване на друга дума, без да променя смисъла и. Просто начин на изразяване. Повечето хора обикновено не го използват. Само някои от тях. Други го използват рядко и единствено при силно вълнение.

— Тогава не означава нищо. Просто начин на изразяване.

— Точно така — потвърди Хортън.

— Когато говоря за магия, той я нарича проклета глупост. В такъв случай това не означава никакъв особен вид глупост.

— Не, той е имал предвид просто глупост.

— И ти ли мислиш, че магията е глупост?

— Не съм готов да ти отговоря. Допускам, че никога не съм се замислял много над това. Предполагам, че ако се говори повърхностно за магия, може да се нарече глупост. Магията вероятно е нещо, което никой не разбира. Вярваш ли в магията? Използваш ли магия?

— Моят народ си служи с велика магия от години. Понякога тя въздейства, понякога не. Казах на Шекспир да обединим магиите си, може би те ще успеят да отворят тунела. Тогава Шекспир отвърна, че магията е проклета глупост. Каза, че той няма магия. Каза, че изобщо не съществува магия.

— Предполагам — обади се Хортън, — че го е казал от предразсъдъци. Не можеш да съдиш за нещо, за което не знаеш нищо.

— Да съгласи се Хищника, — Шекспир би постъпил така. Макар да мисля, че ме е лъгал. Мисля, че е използвал магията си. Той притежаваше нещо, което наричаше книга, казваше, че е книга на Шекспир. Тя можеше да му говори. Какво е това, ако не магия?

— Наричаме го четене — поясни Хортън.

— Държеше книгата и тя му говореше. После той и говореше. Поставя малки знаци върху нея със специална пръчица, която има. Питам го какво прави, а той сумти. Винаги сумти, когато го питам. Сумтенето означава да го оставя на мира, да не му досаждам.

— В теб ли е тази негова книга?

— Ще ти я покажа по-късно.

Пържолата бе готова и Хортън седна да яде.

— Добра е — отбеляза той. — От какво животно е?

— Не много голямо — отговори Хищника. — Не е трудно за убиване. Не се опитва да се бие. Единствено трябва да се хване. Вкусно е. Има много животни за месо, но това е най-вкусното от всички.

Никодим пристигна с тежки стъпки по пътеката, хванал здраво кутията с инструментите в ръка. Седна до Хортън.

— Преди да си попитал — рече той, — не съм го поправил.

— Но има ли напредък? — запита Хищника.

— Не знам — отвърна Никодим. — Мисля, че знам как мога да обезвредя силовото поле, въпреки че не съм сигурен. Обаче има смисъл най-малкото да се опита. Най-вече се напрягах да разбера какво има зад това силово поле. Начертах всякакви скици и се опитах да направя диаграми, за да проумея кое за какво служи. Имам вече някакви идеи, но те не струват нищо, ако не мога да премахна силовото поле. А може и да греша за всичко, разбира се.

— Все пак не си обезсърчен?

— Не, ще продължа да се опитвам.

— Това е хубаво — каза Хищника.

Той преглътна последната хапка от олигавеното месо.

— Отивам до извора — извести той, — за да си измия лицето. Когато ям, съм доста немарлив. Искаш ли да те изчакам?

— Не — отвърна Хортън. — Ще отида малко по-късно. Изял съм едва половината от пържолата.

— Моля те да ме извиниш — рече Хищника, като се изправи на крака. Другите двама останаха да седят и го проследиха как се отдалечи с големи подскачания по пътеката.

— Как мина? — осведоми се Никодим.

Хортън повдигна рамене.

— Има някакво изоставено село право на изток оттук. Каменни постройки, обрасли с храсти. От векове никой не е бил там, както изглежда. Нищо, което да показва защо може да са били тук или защо са си отишли. Хищника казва, че Шекспир мислел, че може да е било каторжническа колония. Ако е така, добре са я направили. Като не работи тунелът, няма нужда да се тревожат за бягства.

— Знае ли Хищника що за хора са били тези?

— Не знае. Не мисля, че желае да научи. Липсва му каквото и да е любопитство. Интересува го единствено това, което е тук и сега. Освен това го е страх. Изглежда, миналото го ужасява. Предположението ми е, че са били човекоподобни — без да е необходимо да са били хора, каквито си ги представяме. Влязох в една от постройките и намерих някакъв вид бутилка. Отначало помислих, че е ваза, но предполагам, че е бутилка.

Присегна се, както бе седнал, и подаде бутилката на Никодим. Роботът започна да я върти в ръцете си.

— Груба е — оцени той. — Картините могат да говорят само приблизително. Трудно е да се каже какво представляват. Част от тях изглеждат като надписи.

— Вярно е — кимна Хортън, — но все пак означава, че са имали някаква представа от изкуство. Това би могло да е доказателство за странстваща цивилизация.

— Не са достатъчно добри — възрази Никодим, — за да се приеме, че са притежавали високоразвитата технология на тунелите.

— Нямах предвид, че те са били хората, които са построили тунелите.