Планетата на Шекспир

— Бихте могли да спрете и да го свалите.

— Ти би могла — отвърна Хортън. — Аз бих могъл. Никодим би могъл. Но не и Кораба. Подозирам, че Кораба гледа много по-напред. И какво те кара да мислиш, че ще намерим друга планета, на която да може да оцелее след десет години, след сто години? Кораба е прекарал хиляда години в космоса, преди да открием тази. Не трябва да забравяш, че скоростта на Кораба е по-малка от тази на светлината.

— Прав си — каза Илейн. — Постоянно забравям. По време на депресията, когато хората са избягали от Земята, те са тръгнали във всякакви посоки.

— И са използвали свръхсветлинни кораби.

— Не, не свръхсветлинни. Кораби, които правят скокове във времето. Не ме питай как са функционирали. Но разбираш смисъла…

— Слабо — отговори Хортън.

— Дори и така — продължи тя — те са пропътували много светлинни години, за да намерят планети от земен тип. Някои са изчезнали в обширните пространства, във времето, извън тази вселена, никой не знае. Нищо не се е чуло за тях оттогава.

— Така че виждаш — прекъсна я Хортън — колко е невъзможно да се реши проблемът на Хищника.

— Сигурно ще можем все пак да деблокираме тунела. На практика Хищника иска именно това. И аз го искам.

— Изчерпах подходите си — обясни Никодим. — Нямам нови идеи. Не сме изправени пред простата ситуация, когато някой само е затворил този свят. Тук е бил положен доста труд, за да бъде запазен затворен. Твърдостта на тази скала не е естествена. Никоя скала не може да е толкова твърда. Някой я е направил твърда. Предвидили са, че някой може да се опита да използва таблото, и са взели мерки срещу това.

— Тук трябва да има нещо — рече Хортън. — Някаква причина, за да се блокира тунелът. Може би съкровище.

— Не е съкровище — отвърна Илейн. — Биха взели съкровището със себе си. По-вероятно е опасност.

— Някой, който е скрил тук нещо, за да го запази на сигурно място.

— Не мисля така — каза Никодим. — Някой ден ще искат да се върнат при него. Могат да го достигнат, естествено, но как биха си тръгнали?

— Биха могли да дойдат с кораб — предположи Хортън.

— Би било невероятно — възрази Илейн. — По-скоро биха знаели как да отстранят блокировката.

— Значи смяташ, че има начин това да се направи?

— Склонна съм да мисля, че може и да има, което не означава, че ние можем да го намерим.

— Тогава отново се връщаме на варианта — каза Никодим, — че тунелът е блокиран, за да не може нещо, което е тук, да излезе навън. Да се изолира от останалите тунелни планети.

— Но в такъв случай — попита Хортън — какво би могло да е то? Мислиш ли, че може да е нашето същество в куба?

— Може и да е то — отговори тя. — Затворено не само в куба, но и ограничено да остане на тази планета. Втора зашита срещу него, ако някога успее да се измъкне от куба. Макар и да ми е мъчно някак си, като мисля така. То е толкова красиво.

— Може да е красиво и пак да е опасно.

— Какво е това същество в куба? — запита Никодим. — Не съм чувал за него.

— Илейн и аз го намерихме в една сграда в града. Някакво нещо, затворено в един куб.

— Живо ли е?

— Не можем да сме сигурни, но мисля, че да. Имах чувството, че е живо. Илейн успя да го усети.

— А кубът? От какво е направен кубът?

— От странен материал — каза Илейн, — ако е материал. Спира те, но не можеш да го пипнеш. Сякаш не е там.

Никодим започна да прибира инструментите, които бяха разхвърляни върху каменното легло на пътеката.

— Отказваш се — забеляза Хортън.

— С основание. Не мога да направя нищо повече. Нямам инструмент, с който да дълбая камъка. Не мога да вдигна защитното покритие на таблото, било то силово поле или нещо друго. Аз съм приключил, освен ако някой друг не предложи по-добра идея.

— Може би, ако разгледаме книгата на Шекспир, ще ни хрумне нещо ново — рече Хортън.

— Шекспир никога не се е приближавал — отвърна Никодим. — Най-многото, което е правил, е да ритне тунела и да проклина дълго.

— Нямах предвид, че ще намерим ценна идея — поясни Хортън. — В най-добрия случай някое наблюдение, чийто смисъл е убегнал на Шекспир.

Никодим се съмняваше.

— Може и да е така — каза той. — Но не можем да четем спокойно, когато Хищника е наоколо. Той ще иска да знае какво е писал Шекспир, а някои от нещата, които е писал, не са твърде ласкателни за стария му приятел.

— Но Хищника не е тук — забеляза Илейн. — Не каза ли къде отива, когато си го прогонил?

— Каза, че ще се поразходи. Промърмори нещо за магия. Останах с впечатлението, макар и не съвсем ясно, че иска да събере някакви магически предмети — листа, корени, кори.

— Той и преди това говореше за магия — спомни си Хортън. — За това, че бихме могли да обединим магиите си.

— Владееш ли някаква магия? — попита Илейн.

— Не — отговори Хортън, — никаква.

— Тогава не трябва да се подигравате на тези, които владеят.

— Искаш да кажеш, че вярваш в магии?

Илейн сбърчи вежди.

— Не съм сигурна — рече тя, — но съм виждала магия да действа, или изглеждаше, че действа.

Никодим напълни кутията си с инструменти и я затвори.

— Нека да отидем в къщата и да разгледаме тази книга — предложи той.

20