Плът

След ярката следобедна светлина ресторантът изглеждаше тъмен. Бързо огледа вляво и вдясно. Не видя никого. Само нож, забоден в пода до краката му. Но чу някой да ридае. След това — забързани стъпки.

Обърна се наляво, изваждайки револвера. Алисън се втурна иззад ъгъла. Лицето й бе изкривено от паника. Размахваше отчаяно ръка, сякаш да сграбчи Джейк. Другата й ръка бе вдигната високо, с лакът до ухото й, а дланта — скрита зад гърба. Разтворената риза се вееше като пелерина зад нея.

Джейк се измести встрани, за да успее да мине покрай Алисън, но никой или нещо не се появи зад нея.

— То е върху мен! — изкрещя тя. — В мен!

Тя се завъртя пред Джейк. Дебелото жълтеникаво същество, вкопчило се в гърба й, се вееше наляво-надясно като гротескна опашка.

Джейк пусна револвера. Хвана Алисън за рамото, за да я задържи. С лявата си ръка хвана мятащото се същество и затегли. Ръката му се плъзна по слизестата гърчеща се кожа. Хвана го отново. Като го намота на ръката си, усети как то се напъхва още по-дълбоко в Алисън. Стисна юмрук и дръпна с всички сили. Алисън изпищя от болка и залитна назад. Съществото не се откопчаваше.

— НЕ! — изкрещя Джейк.

Бутна Алисън на пода. Отметна ризата от раменете й и я отблъсна настрани. След това се нахвърли върху гърчещото й се тяло. Сядайки върху дупето й, той измъкна ножа от пода.

Сграбчи съществото, намота хлъзгавото му меко тяло около лявата си ръка и го изпъна. То се издължи и изтъня, но продължи да се намърдва в Алисън. Подутината под кожата й вече бе дълга десетина сантиметра и ставаше все по-дълга.

Той заби ножа в гърба на Алисън.

Тя изпищя, застина и заби нокти в пода.

Върхът на ножа влезе в предната част на подутината. Джейк внимаваше да не забоде ножа дълбоко. Сантиметър. Не повече. Кръв и гъст жълтеникав сок изскочиха от прореза. Той отново забоде острието и разряза кожата по продължение на подутината. След това изтегли съществото от гърба й.

— ХВАНАХ ГО! — изкрещя победоносно той.

Плачеща, Алисън се изтърколи по гръб и през сълзи погледна Джейк. Той скочи на крака. В едната ръка държеше окървавения нож. В другата — чудовището. Той се изви и го размаха над главата си като камшик. Жълтеникавата течност потече от разкъсаното тяло. Заби го в стената близо до вратата. То остави капеща диря. Отново го вдигна високо и с все сила го удари в пода. Стъпка го първо с единия си крак, а след това — с двата крака. Не престана да скача отгоре му, докато не го превърна в пихтиеста маса.

Наведе се и започна да го събира с ножа. Отнесе го до вратата.

— Джейк?

Той не отговори.

Алисън се надигна. Изпълзя до вратата като се свиваше от болката в раздрания й гръб. Подпря се на рамката и се надигна на колене. Продължи да се придържа и гледаше как Джейк тича до багажника на колата. Сплесканото същество се клатушкаше, провиснало в ръката му.

Алисън изпитваше болка и все още — страх. Усещаше как кръвта се стича по гърба и дупето й. Оттам — по краката й. Не искаше да е сама.

Грижи се за мен, Джейк. Имам нужда от теб.

Глупачка, смъмри се тя. Не се прави на бебе. Той те отърва. Остави го да довърши започнатото.

Той извади от багажника червената туба за бензин. Отнесе размазаното тяло на няколко метра встрани, пусна го на земята и го поля с бензин. Изпразни цялата туба. На паважа се образува локва.

— Чакай! — провикна се Алисън.

Тя се изправи, сграбчи ризата и се покри. Със залитащи стъпки стъпи на верандата.

Джейк й направи знак с ръка да стои настрани, но тя поклати глава.

Остави тубата и се втурна към нея. Скочи на верандата и я прегърна.

— Алисън — успя единствено да изрече той.

Тя се вкопчи в него. Все още прегърната от Джейк, тя се спусна по стълбите. Той я отведе до колата. Алисън се облегна на шофьорската врата, свлече се надолу и приклекна. Джейк бързо се върна до влажното петно на паважа на паркинга. Запали клечка кибрит и я приближи до бензина.

Когато пламъчетата се надигнаха, той се върна при Алисън. Приклекна до нея и тя постави ръка на коляното му. Той я погледна.

— Какво стана с Евън?

— Убих го.

Джейк кимна и извърна глава към огъня.

Мазен дим се издигаше от останките на съществото. Алисън дочу пукащи и съскащи звуци. Когато повей на вятъра разкара пушека, тя хвърли поглед към бълбукащото черно петно на паважа.

Джейк постави нежно ръка зад главата на Алисън и погали косите й.

Наблюдаваха, докато огънят изгасна.

Тридесет и седма глава

Джейк се наведе над леглото и я целуна. Погали я зад главата.

— Лека нощ, миличко. Искаш ли да ти пусна плоча?

— Не сега — отвърна Кими и вдигна вежди. — Не сме готови. Заети сме.

— Заети, така ли? Ами… — той се загледа в ухото й и облиза устни. — Виждам нещо вкусно — промърмори той.

— Не! — тя вдигна раменце. Притисна Клу до ухото си. — Никакъв Мокър Уили. Говоря сериозно.

— Но аз съм гладен.

— Ще ядете пуканки. И те съветвам да ми запазите малко.

— Ще видим.

Тя се обърна към Алисън, която седеше на леглото до нея.

— Ще ми запазите, нали?

— Разбира се — увери я Алисън.

Кими изгледа Джейк победоносно.

— Алисън ще се погрижи да ми запазите пуканки.

Джейк се ухили.