Под черния флаг

Той не се сети веднага, че това можеха да бъдат неприятели. Напротив, стори му се, че разпознава платната на Грамон и на другия кораб и заплува към тях, за да ги настигне. Макар времето да беше хубаво, над вълните се носеше лека омара, поддържана от слънчевите лъчи. Слънцето пак бе изгряло и притегляше към небето водните пари, за да образуват облаци, в които отново да се скрие. Ето защо корабите наближиха, преди Лоран да разбере грешката си. Жан, който стоеше до него, пръв се усъмни:

— Капитане — каза той, — струва ми се, че това съвсем не е корабът на Грамон!

— Действително, момчето ми. Но никак не е изключено да е френски кораб.

— Не виждам флаг.

— В такова време нищо не може да се забележи.

— Ами ако са испанци?

— Биха имали флаг.

— Освен ако искат да ни изненадат.

— Ще видим — каза Лоран, — който бе започнал да се безпокои.

И наистина видяха. Едва бяха стигнали на разстояние за топовен изстрел, но все още извън обсега на стрелбата, когато от маневрирането Лоран разбра истината. Сега вече нямаше съмнение: двата кораба бяха много по-големи, по-мощни и по-добре въоръжени от флибустерските. Изобщо французите не притежаваха в Южно море плавателни съдове от такъв тонаж. Всъщност на тези кораби се намираха адмиралът и вицеадмиралът на испанските галеони. Всеки от тези гиганти носеше на борда си по шейсет бронзови топа и по хиляда и петстотин души.

— Според мен, момчето ми — каза Лоран, без да изглежда смутен, — попаднали сме на силен противник. Би било лудост да се впуснем в неравна борба.

Той сграби фунията и без да чака повече, заповяда:

— Сменете посоката! Да се вдигнат всички платна!

Хората се подчиниха на заповедта, но някои се намръщиха:

— Да обърнем така гръб на неприятеля!

— Това е недостойно за флибустери като нас!

— Приятели! — извика Лоран. — Тук не се касае за вашето достойнство. На борда носим обаче богата плячка, та дори да излезем победители в такъв неравен бой, то непременно ще я изложим на опасност Рискуваме да я видим на дъното.

— Флибустерът не бяга — каза Робитай, като излезе напред. — Той показва какво струва.

— Повярвай, приятелю — отвърна капитанът, — един флибустер действително притежава високо достойнство, но живият флибустер струва много повече от мъртвия.

Лоран изразяваше по този начин своята умереност и благоразумие. Той беше безстрашен, но се ужасяваше от безполезните рискове и от самохвалството. Преценяваше точно опасностите и си даваше сметка какво могат да стоварят върху него залповете на два високобордни кораба и сто и двадесетте гюллета от техните топове. Не. Той непредпазливо се бе приближил и трябваше да направи опит да се изплъзне от тази клопка. Преценката му бе правилна, макар и да не знаеше, че испанците търсеха именно него и че адмиралът им бе получил заповед да залови жив опасния морски разбойник, наречен „бич на Индия“.

Флибустерите вдигнаха високи платна и смениха посоката. Но поради насрещния вятър маневрирането се извършваше бавно. Скоро Лоран пресметна, че се намират в обсега на неприятелските залпове. Испанците обаче не стреляха и това го озадачи. Той заповяда да ускорят хода, доколкото беше възможно. Планът му бе да дочакат нощта и под нейно прикритие да се изплъзнат от неприятеля.

По-нататък всичко беше въпрос на бързина. Корабът на Лоран обаче бе нагазил дълбоко в морето поради тежкия си товар и по-специално поради скъпоценния дървен материал от Кампеш. По своите багрилни свойства тези дървета нямаха равни на себе си в света.

Разстоянието между преследвания и преследвачите намаляваше малко по малко. На испанския кораб много добре се различаваха въоръжени хора и готови фитили. В този момент Лоран заповяда:

— Хвърлете в морето дърветата!

Действително това беше начин да се облекчи товарът на кораба. Освен това, като плувнеха във водата тежките греди, може би щяха да забавят испанците.

Заповедта бе веднага изпълнена, а резултатът се оказа великолепен. Наистина преследвачите не бяха спрени от плаващите дървета, но се наложи да се отклоняват, да загубят време и да увеличат разстоянието до французите. Трябваше да заобикалят препятствията, които в бързото си движение, подобно на стенобои, можеха да увредят корпусите на корабите им. Благодарение на това Лоран излезе извън обсега на топовете, но за нещастие нощта бе още далеч.