12
Убеждения и запечатването им в съзнанието
Всички наистина мъдри мисли са били обмисляни вече хиляди пъти, но за да станат действително наши, трябва да ги обмисляте честно отново и отново, докато не пуснат корени в нас.
Няма област от нашия живот, за която да нямаме изградени свои убеждения и догадки, много от които възникват още в ранно детство и които поддържаме през целия си живот. Веднъж приели ги, рядко се усъмняваме във вече оформилите се възгледи. Разбира се, че ги считаме за верни, иначе за какво са ни изобщо? Ако мислим, че е трудно да се печелят пари, то е, защото наистина е така. Ако се чувстваме безполезни, това е, защото наистина сме. Ако мислим, че пред нас не се откриват никакви възможности, то значи и това е така. Ще поставим под съмнение и ще огледаме критично практически всеки един аспект от живота си и нас самите, но последното нещо, което ще ни хрумне да оспорим, са нашите убеждения.
Много от нас несъзнателно са използвали собствените си убеждения против самите себе си. Внимателно анализирайки своите проблеми, можете да забележите, че много от тях произлизат от неправилни или ограничени възгледи. Затова, ако срещате трудности при взаимоотношенията, анализирайте своите убеждения за човешките взаимоотношения. Всички свои убеждения. Аналогично, ако имате проблеми със здравето, осмислите възгледите си относно здравето, ако изпитвате финансови затруднения, струва си да обърнете внимание на своето мнение за парите.
След една от моите лекции към мен се приближи мъж на около тридесет години с приятен глас, който ми сподели, че му е трудно да изкарва пари. Винаги е имал достатъчно, за да издържа себе си и семейството си, но никога не е успявал да спести нещо и да напредне. «Никога няма да имам достатъчно пари — сви рамене той — Просто е невъзможно да успея.»
Тези две негативни убеждения, «Никога няма да имам достатъчно пари» и «Просто е невъзможно да успея», дълбоко вкоренени в подсъзнанието на този човек, непрекъснато действаха, оформяйки действителността му. Изказах предположение, че това не са единствените му негативни възгледи, засягащи парите, защото, както ми беше известно от личен опит, повечето от ограничаващите убеждения от този род повличаха след себе си цял куп себеподобни.
Помолих го да запише всички свои възгледи за парите и успеха. Получилият се списък изясни доста неща. Там влизаха често срещани убеждения като: «Не са останали добри възможности за печелене на пари», «Трудно е да се печелят пари», «Всички успели хора са себични, а аз не искам да бъда такъв» и «За да успея, ще ми се наложи да се откажа от много неща». Какъв самоограничаващ и самоунищожителен списък!
Не беше чудно, че този човек не можеше да напредне във финансово отношение, та той водеше война със собственото си подсъзнание, сражавайки се с пълчища от убеждения, че ще стане егоист, ще прегазва другите, ще жертва твърде много, за да може да печели добре.
По време на друга моя лекция една жена, която непрекъснато боледувала, анализира своите възгледи и откри, че постоянно си казва: «Всички се разболяват»; «Наоколо има много болести»; «Аз все се заразявам с нещо»; «Тялото ми е толкова крехко»; «Болестта е по-силна от здравето». За щастие тя успя навреме да промени здравословното си състояние, възприемайки нови жизнеутвърждаващи възгледи.
Трябва да се грижите за съдържанието на вашето подсъзнание. Ако в него са се настанили тревога, негативизъм или ограничаващи внушения, то ще ги приеме за истинни и ще започне да работи ден и нощ в съответствие с тях, привличайки в живота ви съответните обстоятелства. Ако вярва в бедността, провала и тревогата, подсъзнанието ще хвърли всички сили, ще използва хиляди различни начини да въплъти тези убеждения в действителността. Това, което се съдържа във вашето подсъзнание, е директно свързано с онова, което ви се случва.
Има едно старо дзен-будистко предание за един глупав селянин, когото изпратили на посещение при господаря му. Господарят го въвел в кухнята и му предложил супа, но като хванал лъжицата, селянинът забелязал в купата си малка змия. За да не обиди господаря си, той все пак изял супата, но след няколко дни се разболял толкова тежко, че бил откаран отново в дома на господаря. Той веднага го приел в кухнята си, приготвил му лекарство в малка чашка и му го подал да го изпие. Селянинът тъкмо се канел да отпие, когато в чашката отново забелязал змия. Този път решил да не си мълчи, посочил змията и високо се оплакал, че точно това е причината да е болен. Смеейки се гръмогласно, господарят му посочил тавана, от който висял голям лък. «В чашата си виждаш не змия, а отражението на лъка — казал той — Няма никаква змия.»