Средновековният алхимик е прекарвал живота си в опити да намери тайната на превръщането на неблагородните метали в злато. Много време и огромни състояния са били пропилявани за тези търсения, но напразно. Средновековната алхимия е претърпяла неуспех, защото практикуващите я са вървели в неправилна посока. Истински алхимик е онзи, който знае как да превръща ежедневните ситуации в злато, научил се е да подчинява всяка ситуация на волята си и да извлича полза от нея. Проблемите и трудностите могат да се използват като трамплин към по-дълбоки прозрения. Истинският алхимик разбира, че проблеми не съществуват, а съществуват само благоприятни възможности.
Щом човек промени отношението си, възприеме този възглед и пристъпи към търсене на възможностите, които се крият във всяка една ситуация, резултатите са направо потресаващи.
Маргарет Кели, която посещаваше моите семинари за «Движещата сила на мисълта», веднъж използвала този принцип в работата си. Тя беше директор на голяма частна клиника и заедно с двама асистенти ръководеше ежедневните дела на повече от хиляда пациенти. Ако дори и един от асистентите й отсъствал, това причинявало бъркотия, така че представете си с какъв «проблем» се сблъскала, когато веднъж се разболели и двамата едновременно. Тя изпаднала в паника, но после си спомнила, че «проблеми не съществуват, а има само възможности». Зачудила се каква е възможността в нейния случай.
Тогава осъзнала, че винаги е ръководила работата чрез своите помощници и фактически не познава персонала, с който работи. Казала си: «Смятам да се възползвам от това, за да опозная останалите хора.» Прекарала деня, разговаряйки с работниците, с които практически преди това не била контактувала. Маргарет изслушала техните тревоги, узнала трудностите им, което на свой ред я довело до нов и по-ефективен метод на изпълнение на определени задължения. Както по-късно Маргарет Кели ми каза: «Денят се превърна в чудесна възможност и аз постигнах толкова много неща.»
Съмнявам се, че Маргарет Кели би могла да обърне толкова напрегната ситуация в преимущество, ако се беше запънала върху така наречения си «проблем». При нея се е извършила промяна на отношението от «Аз имам огромен проблем» до «Проблеми не съществуват, има само възможности», което позволило да опита нов подход за действие, довел до такива чудесни резултати.
Нанси Спенсър се намираше в много затруднено положение, когато за пръв път се срещнах с нея. Съпругът й я беше изоставил с три малки деца на ръце. Без пари, без професионални умения и без никакви перспективи за близкото бъдеще. Изглеждаше, че неразрешим проблем се е стоварил на плещите й, докато тя не започна да си напомня, че проблеми не съществуват, а има само възможности. Но къде? Търсенето й продължи повече от седмица, но накрая тя намери своята възможност.
Анализирайки себе си, тя осъзна, че винаги е зависела от някого — първо от родителите си, а после от съпруга си. Нанси винаги позволяваше друг да й казва какво да прави, защото имаше много ниско самочувствие. Сега, в пълно отчаяние, в една привидно безнадеждна ситуация, тя си даде обещание. Заради себе си и заради своите деца взе решение да се изправи на крака и да стане уверена и преуспяваща жена. Използва тази криза като трамплин, за да стане силна и независима личност.
Беше ми приятно да уча Нанси на концепциите, изложени в тази книга, защото тя беше жаден слушател, настойчиво и непрекъснато работеше върху самооценката си, над своите убеждения и цели. Променяше се пред очите ми, видях как израсна от черноработник до собственик на търговия на едро за цветя. Днес тя е щастлива, преуспяваща, уверена в себе си жена, омъжена за сърдечен, искрен човек. Имат прекрасен съвместен живот и всичко това, само защото Нанси повярва, че проблеми не съществуват, а има само възможности.
Станете алхимици и превърнете всяка житейска ситуация във ваш слуга. Помнете колко често се оплакваме от събития, които, както по-късно става ясно, са били нужни за израстването ни.
Един от най-ярките примери за превръщането на случайност в благоприятен шанс е епизод от живота на изследователя Дон Стуки. Той неволно оставил в пещта парче обработено стъкло толкова дълго, че то побеляло. Без ни най-малко да се колебае, Стуки приложил творчески подход и обърнал тази случка в своя полза, продължавайки да експериментира. И когато открил, че новата субстанция е устойчива на силно нагряване, той я рафинирал и пуснал на пазара тази своя грешка под името Corning Ware — термоустойчиво стъкло, продукт, който днес може да се срещне в почти всяка къща в Северна Америка.