Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.
Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или «предмет», а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:
Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак, тумор), откъдето следва, че ги приемаме като предмети (тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: «Госпожо Джоунс, вашият малчуган „шаркува“» или «Госпожо Бейкър, вие изглежда „туморувате“». По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край.
Определено подходът на д-р Елербрук е един по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между «истинска» опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.
Този феномен дълго време е наблюдаван в областта на зачеването. При един бостънски проект например, било установено, че 60% от жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома на внезапната детска смърт или още наричан «смърт в люлката», помятат. Докладът призовавал жените, които са загубили дете, «да изчакат, докато организмът престане да усеща толкова силно скръбта». А колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновят? А след това не минават и месеци, и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца.
Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояния като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени «стаи на смеха», пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.
Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два вида важни хормони от мозъка — енкефапин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията. «И в художествената, и в научната литература често се срещат разкази за хора, които са се излекували или поне са облекчили своето състояние с помощта на смеха и хумора» — казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, Онтарио. Днес дори привържениците на традиционната медицина използват тези открития.
Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менинзер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип «Междузвездни войни».