Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)

Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.

Вашето отношение променя нещата

Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или «предмет», а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:

Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак, тумор), откъдето следва, че ги приемаме като предмети (тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: «Госпожо Джоунс, вашият малчуган „шаркува“» или «Госпожо Бейкър, вие изглежда „туморувате“». По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край.

Определено подходът на д-р Елербрук е един по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.

Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между «истинска» опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.

Този феномен дълго време е наблюдаван в областта на зачеването. При един бостънски проект например, било установено, че 60% от жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома на внезапната детска смърт или още наричан «смърт в люлката», помятат. Докладът призовавал жените, които са загубили дете, «да изчакат, докато организмът престане да усеща толкова силно скръбта». А колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновят? А след това не минават и месеци, и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца.

Смехът и радостта могат да се лекуват

Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояния като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени «стаи на смеха», пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.

Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два вида важни хормони от мозъка — енкефапин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията. «И в художествената, и в научната литература често се срещат разкази за хора, които са се излекували или поне са облекчили своето състояние с помощта на смеха и хумора» — казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, Онтарио. Днес дори привържениците на традиционната медицина използват тези открития.

Всеки човек е различен

Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менинзер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип «Междузвездни войни».