Поглед в мрака

— Не — каза тя. — Съжалявам, Стен, но не мога. Вече не мога да разчитам на себе си. Ще трябва да намериш друг.

Той кимна бавно. „Нужна ми е, но не мога да я принудя.“ Може би Тисамон ще успее да я убеди. Хвърли последен поглед на племенницата си, после се обърна и тръгна.

„Губя ценни хора“ — помисли си с тъга той. И то точно когато Равнините се готвеха за битка. Сарн, Колегиум и Древната съобщност събираха съюзниците си. Именно сега Стенуолд имаше нужда от всичките си агенти, но колкото и да се стараеше, сметките му не излизаха. На Спера вече не можеше да разчита, нито на Ахеос, който би бил толкова ценен за каузата като свръзка със своя народ. Тиниса не желаеше да участва, а Че… нея Стенуолд още не беше помолил за помощ. Осородните мобилизираха армиите си, а неговите ресурси се топяха.

Пристигна рано в съвещателната зала. За днес беше насрочен поредният военен съвет. Това го подсети за омразната титла войнемайстор, с която хората продължаваха да го наричат, макар че обсадата беше свършила преди месеци. Очакваше на съвета да се появи Линео Тадспар и още двайсетина членове на колегиумското Събрание, всеки със собствените си планове и идеи. Там щеше да е и Тисамон — както винаги щеше да стои в дъното на залата, да мълчи и да не крие презрението си. Сигурно щеше да дойде и паякородният, Теорнис…

Сякаш чакал знак, Теорнис влезе в залата, като потриваше делово ръце. Днешният му тоалет се състоеше от кираса от кост и обработена кожа върху червена копринена роба, която, заедно с хитиновата шапчица, закичена с перестите стръкове от антени на гигантски молец, му придаваше вид на древен воин с мистичен уклон. Зад него пристъпваше миниатюрната мухородна авиаторка Таки, която беше дошла с Че от родния си Соларно, прогонена от поредното имперско нашествие.

— Майстор Трудан — каза паякородният, — времената, уви, се движат по-бързо от нас.

— В какъв смисъл?

— Получих вест, която изисква да се прибера у дома по най-бързия начин. Вече уредих един въздушен кораб да превози мен и свитата ми до Селдис.

— Осородните?

— Спрели са на лагер недалеч от границите ни, а за разлика от предния път сега богомолкородните едва ли ще се навият да ни свършат мръсната работа.

— Значи ще се биете? Наистина ли?

— Невъзможно е да се каже — отвърна с усмивка Теорнис. — Така или иначе, в Селдис и Еверис се сбират лични гвардии и наемнически отряди, от които аз да се възползвам, когато му дойде времето. Така де, каква е ползата да съм боен лорд, ако не поведа хората си в бой? Междувременно в Мавралис — един от градовете край Езгнано — стават интересни неща, затова ще взема Таки с мен. Добре ще е да сритаме Империята изотзад.

Стенуолд кимна.

— В докладите, които аз получих, също има данни, че с окупацията на Соларно Империята е надценила силите си.

Зад усмивката на Теорнис за миг се разкри силното напрежение на паякородния.

— Да се надяваме, че си прав, приятелю, защото в противен случай цялото южно крайбрежие скоро ще се оцвети в черно и жълто. Току-виж всичко се свело до способностите на някой осороден чиновник в Аста, който разпределя продоволствието и доставките. Както знаеш, майстор Трудан, войните се водят от войници, но се печелят от снабдяването.

— А ти, искаш ли да отидеш с Теорнис? — обърна се Стенуолд към Таки.

— Сир Трудан, че аз цял живот съм служила на паякородни. Искам да освободя града си, а и те желаят моят град да е свободен.

— Имам още един спътник, когото ще отделя от твоята компания, майстор Трудан. Дано нямаш възражения — намеси се Теорнис.

Стенуолд го изгледа с празен поглед. Незнайно защо се сети най-напред за Тиниса — може би защото девойката очевидно искаше да отиде някъде и да се посвети на нещо, което да облекчи чувството й за вина.

Усмивката на Теорнис се изкриви.

— Разбрах, че майстор Неро иска да се върне в Соларно. Градът явно е успял да го… очарова.

Последната дума накара Стенуолд да сведе поглед към Таки. Първата му мисъл беше: „Дъртият му похотливец!“, а после: „Точно аз нямам право да го съдя.“

— Не знам каква полза ще има от него — отбеляза Таки. — Дано поне не ми се пречка в краката. Но щом ще идва, все ще му намерим някаква работа.

Другите членове на съвета вече заемаха местата си, така че Стенуолд стисна ръката на Теорнис, после и малката ръчица на мухородното момиче.

— Желая ти късмет — каза й той.

— Всички ще имаме нужда от късмет — поправи го Таки.

Стойката беше в съвършено съзвучие с острието му — леко приведен, коленете свити, равновесието отлично, така че да се движи със скоростта на рефлексите, а не на мисълта си. Ръката му не беше изопната като при дуел с рапири, а прегъната леко в лакътя, та сърповидното острие да лежи по протежението й наглед пасивно, но готово да удари и отстъпи точно като смъртоносните предни крайници на гигантските богомолки, чието име носеше народът му. Другата си ръка държеше протегната напред, костните шипове стърчаха по цялата й дължина чак до лакътя, готови да отбият противниковата атака и да отворят пролука за дебнещия сърп.