Полукрал

– Аз също. В цял Гетланд няма да намериш човек с повече съжаления от мен.

– Не мисля така. – Тя се усмихна немощно. – Ти ще бъдеш добър пастор, отец Ярви.

– Ще се постарая.

Тя не отговори.

Ярви пое разтреперан дъх и притвори клепачите й. Кръстоса сбръчканите й ръце в скута и се отпусна обратно прималял на столчето. Продължаваше да седи на него, когато вратата се отвори с трясък. Фигурата на новодошлия изкачи тичешком стъпалата и сноповете билки, провесени от тавана, започнаха да се полюшват като тела под бесилката, докато той се провираше през тях.

Беше един от младите воини, наскоро издържал изпита в квадрата. Оказа се по-млад и от Ярви, когато зас­тана на входа и светлината на огъня освети голобрадото му лице.

– Крал Удил иска да поговори с пастора си – каза той.

– Нима?

Ярви лисна останалия на дъното на чашата чай в огъня и обви пръсти около студения елфически метал на жезъла на майка Гундринг. На своя жезъл.

Изправи се.

– Предай на краля, че идвам.

Благодарности

Както винаги, на четиримата, без които:

Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от чете­нето й;

Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането й;

Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й;

Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.

После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:

За това, че пося семето на идеята: Ник Лейк;

За това, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби;

За това, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.

След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече – продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Триша Нарвани, Джонатън Лайънс и Джинджър Кларк.

На художниците, които незнайно как успяха да пос­тигнат невъзможното и да ми придадат класа: Никълет и Терънс Кейвън, Майк Брайън и Доминик Форбс.

За бездънната й подкрепа и в добро, и в зло: Джилиън Редфърн.

На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна.

Вие си знаете кои сте...