Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

– Но тя напълнила силози, прокопала канали, сложила повече земя под ралото, за да няма повече глад и на хората да не им се налага повече да теглят сламка кой трябва да напусне и да си търси нов дом от другата страна на морето. – Раменете на Изриун се вдигаха все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая почти не опряха в ушите. – И хора се стичали да търгуват в Торлби от другия край на света. И градът нараснал трикратно и прелял извън стените, а майка ти построила нови, за да го огради отново.

– Вярно, но...

– Чух също, че имала план да изсече монети с еднакво тегло, които да се използват навсякъде в земите около Разбито море, и така всичката търговия да става с нейното лице и това да я направи по-богата дори от върховния крал в Скекенхаус! Как мога... аз? – Тя увеси рамене, побутна с нокът ключа на гърдите си и той се завъртя на верижката. – Как може някой като мен...

– Винаги има начин. – Ярви хвана ръката на Изриун, преди тя успее да захапе отново нокти. – Майка ми ще ти помогне. Тя ти е леля, нали така?

– Тя ще помага на мен? – Тя не само не отдръпна ръката си, но го придърпа към себе си. – Баща ти може и да беше велик воин, но според мен от двамата ти родители той беше по-малко страховитият.

Ярви се усмихна, но не отрече:

– Ти си щастливка. Чичо ми е тиха вода.

Изриун стрелна с нервен поглед вратата.

– Не познаваш баща ми като мен.

– Ами тогава... аз ще ти помогна. – Беше държал ръката й цяла сутрин и усещането беше като да държиш умряла риба. В момента усещането беше съвсем различно – силна, хладна и пълна с живот ръка. – Не е ли това смисълът на женитбата?

– Не само това.

Изведнъж тя бе така близо. Светлината от свещите блещукаше в очите й, в зъбите между леко разтворените й устни.

Ухаеше на нещо, нито приятно, нито не, не можеше да определи на какво точно. Едва доловимо ухание, но накара сърцето му да запрепуска.

Не знаеше дали да затвори очи, но тя затвори своите и той направи същото и носовете им се сблъскаха.

Дъхът й погали бузата му и тя пламна. Изгаряше.

Устните й едва бяха докоснали неговите, когато Ярви се дръпна рязко с цялата грация и финес на подплашен заек, спъна се в ножницата на меча и за малко да падне.

– Извинявай – каза тя, увеси отново рамене и заби поглед в пода.

– Не, аз трябва да се извиня. – За крал се извиняваше прекалено много в последно време. – Аз съм най-често извиняващият се човек в цял Гетланд. Не се съмнявам, че брат ми те е целунал по-добре. Повече опит... предполагам.

– Единственото, което брат ти направи, беше да говори за битките, които щял да спечели – промърмори тя, без да откъсва очи от пода.

– С мен такава опасност няма. – Не знаеше защо го направи – да я шокира или като отмъщение за провалената целувка, – но вдигна кривата си ръка пред лицето й и я разтърси, за да се свлече ръкава надолу и да разкрие цялата й уродливост.

Очакваше Изриун да изкриви от погнуса устни, да пребледнее или поне да отстъпи назад, но вместо това тя просто я изгледа замислено.

– Боли ли?

– Не точно... понякога.

Тогава тя посегна, плъзна пръсти по кривите кокалчета, притисна палец в усуканата длан и това накара дъха му да секне. Никой досега не беше докосвал тази ръка, все едно е просто ръка. Плът и кръв, с усет, като всяка друга.

– Чух, че въпреки това си победил Киймдал в квадрата – каза тя.

– Просто дадох заповед. Отдавна знам, че не ме бива в честните двубои.

– Воинът се бие – каза тя и го погледна в очите. – Кралят заповядва. – Усмихна се и го поведе към подиума. Ярви пристъпи несигурно след нея. Въпреки че това беше неговата тронна зала, с всяка следваща крачка се чувстваше все повече натрапник.

– Черният трон – каза той, когато застанаха до него.

– Твоят трон – каза Изриун и за ужас на Ярви протегна ръка, прокара пръсти по съвършено гладкия метал на подлакътника и съскането от допира й го накара да настръхне. – Трудно е да си представиш дори, че това е най-старото нещо тук. Изработено е от ръцете на елфи преди Разцепването на света.

– Интересуваш се от елфи?

Гласът му беше изтънял от ужас при мисълта, че сега тя може да накара него да го докосне, или още по-ужасяващата – да седне на него.

– Прочела съм всички книги на майка Гундринг за тях.

– Ти четеш? – примига невярващ на ушите си Ярви.

– Някога се обучавах за пастор. Бях ученичка на майка Гундринг преди теб. Обречена на живот, отдаден на книги, билки и благото слово.

– Тя не ми е казвала.

Изглежда, с Изриун имаха много повече общо помежду си.

– Тогава бях сгодена за брат ти и с това обучението ми приключи. Трябва да правим това, което е най-добре за Гетланд.

Двамата въздъхнаха едновременно и почти по един и същи начин.

– Така ми казват всички – отвърна Ярви. – И двамата изгубихме Събора.

– Но получихме друг. – Тя прокара още веднъж ръка по съвършените извивки на Черния трон. – Нелош сватбен подарък. – Пръстите й се плъзнаха леко по подлакътника на трона и оттам по ръката на Ярви и той установи, че допирът им определено му допада. – Предполага се, че сега трябва да обсъждаме кога ще се оженим.

– Веднага след като се върна – отвърна Ярви с леко пресипнал глас.