Полунощ

Елена остави Бони да се отдалечи няколко метра напред, преди да изпрати телепатично послание: Не можем да се разделяме, Стефан; имаме само един компас.

Внимавай, Елена! Той може да те чуе!, долетя гласът на Стефан, сподирен от решителното: Млъквай! на Деймън.

— Не си прави труда да й казваш да мълчи — обади се Шиничи. — Трябва да си луд, ако си мислиш, че не мога да уловя мислите направо от умовете ви. Не мислех, че сте толкова глупави.

— Ние не сме глупави! — възрази Бони разгорещено.

— Не сте ли? Тогава разгадахте ли гатанките ми?

— Нямахме никакво време за това — тросна се Елена. Беше грешка, защото отново привлече вниманието на Шиничи към себе си.

— Каза ли им какво мислиш за трагедията на Камелот, Елена? Не, не мисля, че си имала достатъчно кураж. Да им кажа ли аз? Ще го прочета, както си го написала в дневника си.

— Не! Не е възможно да си чел дневника ми! Както и да е — написаното там вече не важи! — избухна Елена.

— Да видим… това са твоите думи. — Заговори с монотонния глас на четец: „Мило дневниче, една от гатанките на Шиничи беше това, което си мисля за Камелот. Нали се сещаш за легендата за крал Артур, кралица Гуиневиър и Ланселот, рицаря, когото тя обичала. И ето какво си мисля. Много невинни хора са умрели и са били нещастни, защото тези трима егоисти — крал, кралица и рицар — не са могли да се държат цивилизовано. Те не са могли да разберат, че колкото повече обичаш, толкова по-дълбок става изворът на любовта. Но онези тримата не са могли просто да се отдадат на любовта и да я споделят — и тримата…“.

— Млъкни! — кресна Елена! — Млъкни!

Господи, рече Деймън, животът ми току-що намери обяснение.

Както и моят, додаде Стефан слисано.

Просто забравете за всичко това, нареди им Елена. То вече не е истина. Стефан, аз съм твоя завинаги и винаги съм била. И точно сега ние трябва да се отървем от това копеле и да тичаме към ствола на дървото.

— Двамата с Мисао често го правехме — продължи Шиничи. — Говорехме помежду си на специална честота. Ти определено си добър манипулатор, Елена, след като успя да ги предпазиш да се избият един друг заради теб.

— Да, това е специална честота, която наричам истина — рече Елена. — Но аз не съм и наполовина толкова добър манипулатор, колкото Деймън. А сега ни нападай или ни остави да вървим. Ние бързаме!

— Да ви нападна? — Шиничи изглежда се замисли над идеята. И тогава, по-бързо, отколкото Елена успя да го проследи, той се хвърли към Бони. Вампирите, които очакваха да се опита да се добере до Елена, бяха изненадани, но Елена, която бе зърнала блясъка в очите му, насочен към по-слабото момиче, беше готова и се хвърли към него. Той се отдръпна назад толкова бързо, че се оказа, че се е насочила към краката му, ала тогава осъзна, че има възможност да го извади от равновесие. Удари глава в капачката на коляното му, като в същото време заби дълбоко ножа си в крака му.

Прости ми, Бони, помисли си тя, защото знаеше какво ще направи той. Това беше същото, което бе накарал послушната си марионетка Деймън да направи, когато преди време държеше Елена и Мат за заложници — само дето сега нямаше нужда от боров клон, за да насочи болката. Черна енергия изригна директно от ръцете му в дребното тяло на Бони.

Ала имаше още един фактор, който не бе взел под внимание. Когато бе накарал Деймън да нападне Мат и Елена, бе проявил достатъчно разум да стои далеч от тях, докато подлагаше телата им на мъчения. Този път бе хванал Бони и обвил ръце около нея. А самата Бони бе отличен телепат, особено в разпръсването на мисли и чувства. Когато я удари първата вълна на агонията, тя изкрещя — и пренасочи болката обратно към Шиничи.

Все едно се затваряше кръг. Болката не беше по-малко мъчителна за Бони, но означаваше, че всичко, което й причиняваше Шиничи, го изпитваше върху себе си, при това усилено от ужаса на Бони. Това бе системата, в която Елена удари с все сила. Когато главата й се стовари върху коляното му, вътре в по-крехката му колянна кост нещо се пропука. Замаяна, Елена се съсредоточи и завъртя ножа, който премина през крака му и се заби в земята.

Нямаше да се получи, ако точно зад нея не бяха двамата пъргави и ловки вампири. Тъй като Шиничи не падна, вратът й щеше да се озове в идеално положение за него, за да го прекърши.

Но Стефан вече беше зад нея. Подхвана я и я избута настрани, преди Шиничи да прецени както трябва ситуацията.

— Пусни ме — промълви Елена задъхано на Стефан. Беше решена да се добере до Бони. — Оставих ножа си — изхитри се да добави, намирайки много по-конкретна причина, за да накара Стефан да я пусне и да продължи битката.

— Къде?

— В крака му, разбира се.

Долови, че Стефан едва се сдържа да не се разсмее на глас.

— Мисля, че си го оставила на добро място. Вземи един от моите — добави.