Полунощ

Уроци по езда? Елена би могла да се обзаложи, че някои от тях са истински. Мередит би желала да се научи как да избяга бързо, възсядайки каквото й попадне.

Но ако Мередит не се е упражнявала, за да може да забавлява гостите си с лека музика, или да се изявява като звезда в някой холивудски уестърн — тогава какво е правела?

Тренирала е, досети се Елена. В околността имаше доста зали по бойни изкуства и ако Мередит е започнала да се обучава, след като вампирът е нападнал дядо й, сигурно вече беше доста добра. И когато се биехме с ужасни твари, кой е наблюдавал точно нея — едва забележима сива сянка, която не привличаше вниманието? Много чудовища навярно са били избити.

Единственият въпрос, нуждаещ се от отговор, беше: защо досега Мередит не им бе показала страховитото оръжие срещу чудовищата и дяволските изчадия или не го бе използвала в някоя от битките с тях — например срещу Клаус? И Елена не знаеше, но смяташе на следващата сутрин да попита приятелката си. Утре, когато Мередит се събуди. Но вярваше, че отговорът е съвсем прост.

Като истинска дама, Елена се опита да потисне елегантно прозявката си. Стефан?, попита. Може ли да ни изведеш оттук — без да ме носиш на ръце — и да ни поведеш към стаята си?

— Мисля, че тази сутрин всички преживяхме достатъчно вълнения — рече Стефан с мекия си глас. — Госпожо Флауърс, Мередит е в спалнята на първия етаж — вероятно ще спи утре до късно. Мат…

— Зная, зная. Не съм сигурен как е по график, но нямам нищо против тази вечер да е мой ред. — Протегна ръката си към Стефан.

Стефан го погледна изненадано. Скъпи, кръвта никога не е достатъчно, изпрати му мисълта си Елена, съвсем сериозно и откровено.

— Двете с госпожа Флауърс ще сме в кухнята — изрече на глас.

— Не забравяй да благодариш на Стефан, задето защити пансиона заради мен — напомни й госпожа Флауърс, когато влязоха.

— Той го направи, защото това е нашият дом — отвърна Елена, сетне се върна в преддверието, където Стефан благодареше на изчервения Мат.

Тогава госпожа Флауърс извика Мат в кухнята, а Елена бе сграбчена от две жилави, силни ръце. Двамата се изкачваха бързо, докато дървената стълба проскърцваше и пъшкаше в знак на немощен протест. И накрая се озоваха в стаята на Стефан, а Елена в прегръдките на любимия си.

Нямаше по-хубаво място, където да бъдат, както и не искаха нищо друго, помисли си девойката и вдигна лице към Стефан, който сведе своето. Устните им се сляха в дълга и бавна целувка. Прималя й и Елена трябваше да се вкопчи в Стефан, който я държеше с ръце, които биха могли да разтрошат гранит, но само я стискаха — точно толкова силно, колкото тя искаше.

13

Елена спеше спокойно, преплела ръка с тази на Стефан. Сънуваше необичаен сън. Не, не беше сън, а извънтелесно преживяване. Но не беше като предишното й извънтелесно посещение в килията на Стефан. Носеше се из въздуха толкова бързо, че не можеше ясно да различи какво имаше под нея.

Огледа се и внезапно, за нейно изумление, друга фигура се появи до нея.

— Бони! — рече тя или по-скоро се опита да изрече. Но разбира се, нямаше звук. Бони приличаше на прозрачно копие на себе си. Все едно някой я бе създал от разтопено стъкло, а после бе оцветил съвсем леко косата и очите й.

Бони, опита да се свърже телепатично Елена с нея.

Елена! О, двете с Мередит толкова ми липсвате! Аз съм затворена тук в една дупка…

Дупка? Елена усети паниката си в телепатичната връзка. Бони също и потръпна.

Не е истинска дупка. Вертеп. Предполагам, че е някаква странноприемница, но съм заключена, носят ми храна два пъти дневно и ме водят веднъж до тоалетната…

Господи! Как попадна там?

Ами… Бони се поколеба. Предполагам, че вината е моя.

Това няма значение! От колко време точно си там?

Хм, мисля, че това е вторият ден.

Последва пауза. После Елена промълви: Ами, два дни на отвратително място могат да се сторят като цяла вечност.

Бони се опита да обясни по-ясно: Само дето ми е толкова скучно и самотно. Двете с Мередит толкова ми липсвате!, повтори.

Аз също мисля за теб и Мередит, призна Елена.

Но Мередит е там, при теб, нали? О, Господи, не ми казвай, че и тя е паднала!, паникьоса се Бони.

Не, не! Тя не е паднала. Елена не можеше да реши дали да каже на Мередит, или не. Може би още не, каза си тя.