Полунощ

— Ако обаче си, тогава се съпротивлявай с всички сили. Накрая няма да има разлика — ако се сещаш какво искам да кажа?

Момичетата бяха настанени в най-големите карети, които досега Бони бе виждала в Тъмното измерение, по три слаби момичета на седалка, с по два реда седалки в карета. Но тя се изненада неприятно, когато, вместо да потегли напред, каретата бе вдигната от потни роби, застанали в четирите краища. Беше гигантска носилка и Бони мигом смъкна гирляндата с фрезии и зарови нос в цветята, за да скрие сълзите си.

— Имаш ли представа колко много са домовете, танцувалните зали и театрите, където тази вечер ще бъдат продадени тези момичета? — Златокосата жена пазител го изгледа язвително.

— Ако имах — отвърна Деймън със студена и злокобна усмивка, — нямаше да съм тук и да те питам.

Пазителката сви рамене.

— Нашата работа наистина е само да пазим мира и спокойствието тук — и сам можеш да видиш колко добре се справяме. Дължи се само на неколцина от нас; страдаме от недостиг на персонал. Но мога да ти дам списък с местата, където се продават момичета. При все това, както ти казах, съмнявам се, че ще успееш да откриеш своята бегълка преди сутринта. Между другото, ще трябва да те наблюдаваме, заради въпросите, които задаваш. Ако твоята бегълка не е била робиня, тогава тя е имперска собственост — тук няма свободни хора. Ако е била робиня и ти си я освободил, както докладва пекарят от другата страна на улицата…

— Продавачът от сладкарницата.

— Няма значение. Тогава той е имал право да използва упойващ пистолет, когато е побягнала. По-добре за нея, отколкото да е имперска собственост; тях ги продават за чистачки, ако схващаш какво ти казвам. Онова ниво е много по-надолу.

— Но ако е била робиня — моя робиня…

— Тогава можеш да си я върнеш. Но преди това трябва да изтърпи задължително наказание. Искаме да обезкуражим опитите за бягство.

Деймън я погледна по начин, който я накара да се свие и извърне настрани. Сякаш тутакси изгуби всякакъв авторитет.

— Защо? — попита настоятелно той. — Мислех, че вие заявихте, че сте от друг дворец. Нали се сещаш, Небесния?

— Искаме да обезкуражим бегълците, защото имаше толкова много бягства, откакто някакво момиче Алиана попадна тук — отвърна пазителката. Издутата вена на слепоочието й издаваше страха й и бясното препускане на сърцето й. — После ги залавят и те имат още по-основателна причина да опитат отново… а това накрая изхабява момичето, съсипва го.

* * *

Голямата зала беше празна, когато Бони и момичетата бяха свалени от огромната носилка и вкарани в сградата.

— Това място е ново, не е в списъка — обади се Маус неочаквано до рамото й. — Сигурно малцина го знаят, така че ще се напълни по-късно, когато музиката стане по-силна.

Изглежда, Маус се бе залепила за нея, за да потърси успокоение. В следващия миг Бони зърна Ерин и забърза към русокосото момиче, като повлече Маус зад себе си.

Ерин стоеше с гръб към стената.

— Е, можем да стоим наоколо като дами в очакване на кавалерите си — рече тя, докато неколцина мъже влизаха в залата, — или да изглеждаме така, все едно си прекарваме страхотно и сами. Кой знае някаква забавна история?

— О, аз зная — рече Бони разсеяно, замислена за звездната сфера с нейните „Петстотин истории за Младите“.

Тутакси се надигна шумна глъчка.

— Разкажи ни я! Моля те, разкажи я!

Бони се замисли за приказката, която все едно бе преживяла.

Разбира се. Онази за съкровището на китсуне.

16

— Имало едно време — поде Бони — едно малко момиче и едно момче…

Мигом я прекъснаха.

— Как са се казвали? Роби ли са били? Къде са живели? Вампири ли са били?

Бони почти забрави нещастието си и се разсмя.

— Казвали се Джак… и… Джил. Били китсуне и живеели горе в северния сектор край Великите кръстопътища… — И тя продължи, въпреки многобройните развълнувани прекъсвания, да разказва историята, която бе научила от звездната сфера.

— И така — заключи Бони нервно, като отвори очи и осъзна, че е привлякла доста голяма тълпа с разказа си, — това е приказката за Седемте съкровища и — и предполагам, че поуката е: не бъдете прекалено алчни или ще останете с празни ръце.

Последва силен смях и нервен кикот от страна на момичетата и нещо като гръмогласен смях от публиката зад тях. Която, както чак сега забеляза Бони, бе изцяло мъжка.

Част от нея несъзнателно се настрои на флиртаджийска вълна. Но друга част тутакси потуши всякакви подобни желания. Тези мъже не бяха момчета, които си търсеха партньорка за танц; това бяха страшилища, вампири и китсуне, и дори мъже с мустаци — и всички те искаха да я купят заедно с късата й черна рокля, а колкото и хубава да беше роклята в някои отношения, никак не приличаше на дългите, прекрасни рокли, които лейди Улма бе сътворила за тях. Тогава те бяха принцеси, около китките, шиите и в косите си носеха бижута, които струваха цели състояния — а и освен това винаги имаха надеждна и безстрашна защита.