Последна саможертва

Ейб сви рамене. Колкото и да беше смайващо, изобщо не изглеждаше впечатлен от изражението на Дмитрий. Аз не бих искала тази ярост да е насочена към мен.

- Василиса ще се погрижи неколцина да свидетелстват, че са ме видели в двореца по времето, когато Роуз е избягала. -Извърна тъмните си очи към мен. - Освен това, не можех да си тръгна, без да се сбогуваме, нали?

Поклатих раздразнено глава.

- Беше ли всичко това част от плана ти като мой адвокат? Не ми е известно бягството с помощта на експлозиви да е част от адвокатското обучение.

- Е, сигурен съм, че не е било част от обучението на Дей-мън Тарус. - Усмивката на Ейб не трепна. - Казах ти, Роуз. Няма да те екзекутират. Нито ще се изправиш пред съда, ако мога да го предотвратя. - Замълча. - Което, разбира се, мога.

Поколебах се и погледнах към колата. Дмитрий стоеше до нея с ключовете в ръка и нетърпеливо изражение. Думите на Ейдриън отекнаха в съзнанието ми.

- Ако избягам, ще изглеждам още по-виновна.

- Те вече те смятат за виновна - напомни ми Ейб. - Престоят ти в онази килия няма да го промени. Бягството ти просто ще ни осигури малко повече време, за да направим това, което е нужно, без екзекуцията ти да виси над главите ни.

- И какво точно ще направите?

- Ще докажем, че си невинна - намеси се Ейдриън. - Или, ами... че не си убила леля ми. От известно време зная, че не си чак толкова невинна.

- И какво, да не би да смятате да унищожите доказателството? - попитах, без да обръщам внимание на заядливата забележка на гаджето ми.

- Не - поклати глава Еди. - Ще трябва да открием кой наистина я е убил.

- Вие, момчета, не бива да се замесвате, сега, след като вече съм свободна. Това е мой проблем. Нали затова ме освободихте?

- Това е проблем, който не бихме могли да разрешим, дока-то ти си в двора - рече Ейб. - Трябва да сме сигурни, че си на свобода и в безопасност.

- Да, но аз...

- Губим си времето в безсмислени спорове - прекъсна ме Дмитрий. Погледът му се насочи към другите гаражи. Все още цареше хаос и всички бяха твърде заети със страховете си, за да ни забележат. Но това не намали загрижеността на Дмитрий. Той ми подаде сребърен кол и аз не попитах за причините. Беше оръжие, нещо, което не можех да откажа. -Зная, че изглежда, сякаш цари хаос, но ще се изненадате колко бързо пазителите ще възстановят реда. И когато го направят, ще заключат това място.

- Не е нужно да го правят - изрекох бавно, докато мислите ми бясно препускаха. - И без това ще ни е трудно да напуснем двора. Ще ни спрат... ако изобщо стигнем до портите. По протежение на километри ще има колона от коли!

- Е, добре - промърмори Ейб, докато изучаваше лениво ноктите си. - Най-отговорно заявявам, че в най-скоро време ще се отвори нов „портал“ в южната стена.

Зацепих.

- О, Господи! Ти си този, който е осигурил С4.

- Казваш го така, сякаш е много лесно - намръщи се баща ми. - Доста трудно е да се снабдиш с подобно нещо.

Търпението на Дмитрий се изчерпваше

- Отнася се до всички: Роуз трябва да тръгне сега. Тя е в опасност. Ако се наложи, ще я извлека насила оттук.

- Не е нужно ти да идваш с мен! - изстрелях към него, донякъде обидена от увереността му, че присъствието му е един вид даденост. Изплуваха спомените от последната ни караница, когато той ми заяви, че не би могъл да ме обича и дори не желае да сме приятели. - Аз ще се погрижа за себе си. Не е нужно и друг да си навлича неприятности. Дай ми ключовете.

Вместо това Дмитрий ме удостои с един от онези съжали-телни погледи, с които искаше да ми каже, че според него се държа абсурдно. Все едно отново бяхме в академията „Свети Владимир“.

- Роуз, едва ли мога да си навлека повече неприятности. Някой трябва да бъде нарочен за помощник при бягството ти и аз съм най-добрият избор.

Не бях толкова сигурна в това. Ако Татяна наистина беше постигнала напредък в убеждаването на останалите, че Дмитрий не е заплаха, тази щуротия щеше да съсипе всичко.

- Върви - подкани ме Еди и ме изненада с кратка прегръдка. - Ще държим връзка чрез Лиса. - Осъзнах, че водя изгубена битка с тази група. Наистина беше време да тръгвам.

Прегърнах Михаил и промърморих в ухото му:

- Благодаря ти. Благодаря ти за помощта. Кълна се, че ще я намеря. Ще открием Соня. - Той ми се усмихна тъжно и не отговори.

Най-трудно бе сбогуването с Ейдриън. Виждах, че и за него е трудно, въпреки безгрижната му усмивка. Не би могъл да е щастлив, че заминавам с Дмитрий. Нашата прегръдка продължи малко по-дълго и той докосна устните ми с нежна, макар и кратка целувка. Едва се сдържах да не се разплача, като осъзнах колко смел беше той тази вечер. Искаше ми се да може да дойде с мен, но знаех, че тук ще е в безопасност.

- Ейдриън, благодаря ти за...

Той вдигна ръка.

- Това не е сбогуване, малък дампир. Ще те видя в сънищата ти.

- Ако останеш достатъчно трезвен.

Той ми смигна.

- Заради теб може и да го направя.

Прекъсна ни мощен трясък и видях проблясък на светлина от дясната ми страна. Онези, които бяха близо до другите гаражи, се разкрещяха.

- Ето, виждаш ли? - попита Ейб, видимо доволен от себе си. - Новият портал. Точно навреме.