Последна саможертва

Мракът, който ми създаваше толкова неприятности в горите на Западна Вирджиния, означаваше приятно „пладне“ за онези, които живееха по вампирското разписание. Лиса изгледа косо Ейб. Очите и, привикнали със слабата светлина, без затруднение видяха ярко зелената му риза под бежовото спортно сако. И сляп би я забелязал.

Лиса се намръщи, подразнена от привидното му безгрижие. Това беше негов навик - да бъбри за незначителни неща, преди да премине на по-зловещи теми.

- Не сме тук, за да си говорим за времето.

- Само се опитвам да бъда любезен. - Ейб млъкна, когато две момичета морои минаха покрай тях. - Предполагам, че малката ви среща е минала добре? - попита, след като те се отдалечиха достатъчно, за да не могат да го чуят.

- Чудесно - отвърна приятелката ми, без да си направи труда да го осведоми за „безразсъдното привличане“. Знаеше, че той е загрижен единствено съучастниците им да не бъдат заподозрени.

- Сега пазителите разпитват Еди - обади се Кристиан. - А по-късно искат да говорят с мен, но мисля, че с това нещата ще приключат за нас.

Лиса въздъхна.

- Честно казано, имам чувството, че разпитът беше лесната част в сравнение с това, което предстои. - Имаше предвид откриването на истинския убиец на Татяна.

- Всяко нещо с времето си - измърмори Ейб. - Няма смисъл да позволяваме на трудностите да ни объркат и обезкуражат. Просто караме нещата подред.

- Тъкмо това е проблемът - заяви Лиса, като изрита ядно едно клонче, паднало върху каменистата пътека пред нея. -Нямам представа откъде да започна. Който и да е убил Татяна, се е постарал да прикрие идеално следите си и да насочи всички подозрения към Роуз.

- Всяко нещо с времето си - повтори баща ми.

Говореше с този негов потаен маниер, който понякога ме дразнеше, но според Лиса днес беше направо вбесяващ. Досега цялата и енергия бе насочена към това, да ме измъкне от затвора и да бъда отведена някъде, където ще съм в безопасност. Това бе целта, която определяше действията и и и даваше сили да издържи на всичко след бягството ми. Сега, след като част от притеснението и бе намаляло, напрежението започваше да си казва думата. Усетил тревогата и, Кристиан обви ръка около раменете и. Обърна се към Ейб с необичайно сериозно изражение.

- Ти имаш ли някакви предложения? - попита го. - Със сигурност не разполагаме с никакво достоверно доказателство.

- Разполагаме с логични предположения - отвърна Ейб. -Като например това, че който и да е убил Татяна, е имал свободен достъп до частните и покои. Списъкът не е много дълъг.

- Но не е и къс. - Лиса започна да брои на пръсти. - Кралската охрана, приятелите и и семейството и... и това при положение, че никой не е подправил списъка на пазителите с посетителите и. А доколкото знаем, някои посетители изобщо не са били регистрирани. Сигурно постоянно е имала тайни бизнес срещи.

- Едва ли е имала бизнес срещи в спалнята си по нощница - възрази Ейб. - Разбира се, предполагам, че това зависи от естеството на бизнеса.

Лиса се препъна, когато осъзна нещо.

- Амброуз.

- Кой?

- Той е дампир... много красив. Двамата с Татяна са били, хм...

- Имали са връзка? - довърши Кристиан с усмивка, а въпросът му прозвуча като отглас от разпита.

Сега Ейб рязко спря. Лиса също и тъмните му очи срещнаха нейните.

- Виждал съм го. Прилича на онези секси чистачи на басейни.

- Той е имал достъп до спалнята и - уточни Лиса. - Но просто не мога... не зная. Не си го представям като убиец.

- Външният вид често лъже - изтъкна Ейб. - В заседателната зала изглеждаше доста заинтересован от Роуз.

Лиса го изгледа изненадано.

- За какво говориш?

Ейб почеса брадичката си с жест на закоравял злодей.

- Той говори с нея... или и даде някакъв знак. Не съм съвсем сигурен, но двамата сякаш си размениха нещо.

Умният, наблюдателен Ейб. Беше забелязал как Амброуз ми дава бележката, но всъщност не бе разбрал какво точно става.

- В такъв случай би трябвало да поговорим с него - заключи Кристиан.

Лиса кимна. В гърдите и се надигнаха объркани чувства. Беше развълнувана от следата, но в същото време разстроена, защото това означаваше, че любезният, нежен Амброуз може да е заподозрян.

- Аз ще се погрижа за това - заяви Ейб безгрижно.

Усетих как Лиса го погледна втренчено. Не можех да видя

изражението и, но видях как Ейб отстъпи неволно крачка назад, а в очите му се мярна едва доловим проблясък на изненада. Дори Кристиан трепна.

- Ще дойда с теб, когато разговаряш с него - заяви приятелката ми със стоманена нотка в гласа. - Да не си посмял без мен да прилагаш някой от онези откачени методи за разпит.

- Искаш да присъстваш на мъченията? - попита с обичайната си безцеремонност набързо окопитилият се Ейб.

- Няма да има такива. Ще поговорим с Амброуз като цивилизовани хора, ясно ли е? - Тя отново впи поглед в него и накрая баща ми сви примирено рамене, сякаш не беше нищо особено да бъде победен от момиче на половината на възрастта му.

- Чудесно. Ще го направим заедно.

Лиса прие с известно недоверие бързото му съгласие и той навярно го усети.